Средиземноморският храст

— Ще ти разкажа, но първо трябва да си отговоря на някои въпроси. — Пит погледна към Люис. — Полковник, познавате ли Бруно фон Тил?

— Дали го познавам? Съвсем бегло. Преди време ме запознаха с него и оттогава сме се засичали няколко пъти на приеми, давани от местни сановници. Само толкова. Чувал съм обаче, че бил доста загадъчен тип.

— Случайно да знаете с какво се занимава? — попита Пит с надежда.

— Знам, че притежава малък флот. — Люис се замисли със затворени очи, после изведнъж ги отвори. — Да, „Минерва“, точно така, „Минерва лайнс“, това е наименованието на параходните му линии.

— За пръв път чувам за тях — смънка Пит.

— Ако съдя по разнебитените ръждясали корита, които изпускат пара покрай Тасос, се съмнявам дали и някой друг знае за съществуването им.

Пит присви очи.

— Кораби на Фон Тил кръстосват водите край Тасос?

Люис кимна.

— Да. Един от тях минава оттук почти всяка седмица. Те лесно могат да се забележат. Всички имат изписано по едно голямо „М“ с жълт цвят на комините им.

— А дали хвърлят котва край брега? Или пък влизат ли в док на пристанището на Лиминас?

— Не — поклати глава полковникът. — Направи ми впечатление, че всеки кораб идва от юг, заобикаля острова и поема обратно пак по курс юг.

— Без да спира?

— Е, хвърлят котва за около половин час — не повече, край носа с древните руини.

Пит стана от леглото и погледна питащо първо Джордино, после Люис.

— Това е странно.

— Защо? — попита Люис, докато си палеше цигара.

— Тасос е поне на осемстотин километра от параходните пътища на Суецкия канал — поясни бавно Пит. — Защо Фон Тил отклонява корабите си с хиляди километри?

— Не знам — вметна Джордино нетърпеливо. — И честно казано, изобщо не ме интересува. Защо не престанеш с тия празни приказки и не ни разкажеш за снощните си преживелици. Какво общо има Фон Тил със снощното ти прекарване?

Пит се протегна, мръщейки се от болки. Устата му имаше вкус на пясък и чакъл. Не помнеше някога гърлото му да е било по-сухо от сега. Къде се бави онзи хлапак с бирата? Пит мярна цигарите на Джордино и му направи знак, че иска една. Запали я и всмукна дълбоко, увеличавайки противния вкус в устата си.

Той сви рамене и се усмихна лукаво.

— Добре, ще ви разкажа всичко от самото начало, но не се притеснявайте да ме гледате, сякаш съм луд. Напълно ще ви разбера.

В задушната кабина, чиито метални стени бяха толкова нагорещени, че не можеха да се пипнат, Пит разказа за патилата си. Нищо не премълча, нито дори подозренията си, че Тери го е предала на Фон Тил. Люис кимаше замислен от време на време, но нито веднъж не го прекъсна; умът му като че ли беше някъде другаде и се връщаше само когато Пит графично описваше дадена случка. Джордино крачеше бавно насам-натам из малкото помещение, като току се подпираше някъде от лекото поклащане на кораба.