Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Когато Пит свърши разказа си, никой не проговори. Минаха десет секунди, двайсет, трийсет. Въздухът се овлажни още повече от потта на телата им и бързо стана тежък от дима на цигари и пури.
— Знам — заговори отново Пит с отпаднал глас, — знам, че звучи като приказка и няма никаква логика. Но точно това се случи, нищо не пропуснах.
— Да — обади се Люис, — признавам, че това, което ни разказа, звучи доста невероятно, но фактите винаги подкрепят човек. — Той извади носна кърпа от джоба на панталона си и попи потното си чело. — Ти правилно си предугадил, че старият самолет ще нападне кораба, дори си знаел кога.
— Фон Тил ми намекна. Останалото беше предположение.
— Не мога да схвана странния мизансцен — обади се Джордино. — Струва ми се напълно безсмислено да се използва толкова стар биплан, за да се извади от строя „Първи опит“.
— Не съвсем — каза Пит. — Скоро на Фон Тил му е станало ясно, че саботажните му опити да провали научните операции на експедицията на НЮМА не се развиват според плана му.
— И какво го е разсърдило толкова? — поинтересува се Джордино.
— Гън се показа инат — усмихна се невесело Пит. — Въпреки всичките аварии и спънки, които сметнал за естествени, той отказал да вдигне котва и да преустанови операциите.
— И добре е сторил — вметна Люис и се изкашля, за да продължи, но Пит не му даде тази възможност.
— Фон Тил е трябвало да намери друг начин. Използването на стария аероплан е гениално хрумване. Ако беше изпратил съвременен реактивен самолет да обстрелва Брейди Фийлд, целият този ад щеше да прерасне в международен конфликт. Гръцкото правителство, руското, арабското — всички те щяха да бъдат въвлечени и островът щеше да загъмжи от военен персонал, вдигнат на крак. Не, Фон Тил се оказа умен — старият „Албатрос“ причини на нашето правителство известно притеснение и изръси ВВС е няколко милиона долара, но пък спести дипломатически скандал и въоръжен сблъсък.
— Много интересно, майоре — гласът на Люис звучеше скептично, — много интересно… и много поучително. Но бихте ли отговорили на един въпрос, който ме човърка от известно време?
— Какъв е той, сър? — За първи път Пит използваше обръщението „сър“ и го намери за доста противно.
— Какво толкова търсят тия морски дървени философи, та ни стовариха тази беля на главата?
— Риба — отвърна усмихнат Пит. — Наричана галено Тийзър. Става дума за рядък вид, смятан за жива вкаменелост. Гън ме увери, че улавянето на един екземпляр ще бъде най-голямото научно постижение на десетилетието. — В себе си Пит предположи, че малко преувеличава, но го подразни самонадеяността на Люис.
Лицето на полковника не беше приятна гледка, когато той стана треперещ от стола.
— Искате да кажете, че имам петнайсет милиона долара във вид на останки от стар самолет, разхвърляни из базата под моя лична команда, и погубена военна кариера само заради някаква си проклета риба?!
Пит положи всички усилия, за да си придаде сериозен вид.
— Да, полковник, мисля, че сте прав.
По лицето на Люис се изписа израз на пълно поражение и той заклати глава.
— Боже мой, боже мой! Не е честно, това просто не е…
Прекъсна го почукване на металната врата. Влезе стюардът с поднос, върху който имаше три кафяви бутилки.
— Изстудете още три за малко по-късно — нареди му Пит.
— Слушам, сър. — Момчето остави подноса и бързо излезе от каютата.
Джордино подаде на Люис едното шише.
— Заповядайте, полковник. Пийнете и забравете за пораженията на Брейди. Данъкоплатците така или иначе ще поемат разноските.
— А междувременно аз ще получа коронарна тромбоза — отвърна печално Люис, като седна отново и се отпусна като чучело на стола.
Пит взе изпотената бутилка и допря леденостудената й повърхност до челото си.
— И какво ще правим от тук нататък? — попита Джордино между две глътки.
Пит сви рамене.
— Още не знам. Много зависи от това какво ще намери Гън сред останките на „Албатрос“.
— Предполагаш ли нещо?
— В момента нищо.
Джордино загаси цигарата си в пепелника.
— При дадените обстоятелства бих казал, че сме доста напред в играта, особено в сравнение с вчера по това време. Благодарение на теб нашият призрак от Първата световна война е капут и сега разполагаме с улика от страна на подстрекателя на нападенията. Не ни остава нищо друго, освен да съобщим на гръцките власти да арестуват Фон Тил.