Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
Той изведнъж се закова на място. Беше забелязал някакво движение в мрака напред. Свърна встрани от едва видимите коловози на пътя и се шмугна в гъста кестенова горичка, просна се по корем и залази към неочакваното препятствие. След малко се изправи и надникна над едно паднало изгнило дърво. На слабата светлина видя ясно очертанията на охранено магаре, вързано за един стърчащ скален блок. Самотното малко животно изправи едното си ухо, като чу приближаващите се стъпки на Пит, и измуча тихо и някак жално.
— Ти едва ли си отговорът на молитвите ми — усмихна се Пит, — но сиромасите нямат право на претенции. — Той отвърза животното, бързо направи груб оглавник от въжето, нахлузи го на муцуната му и яхна магарето. — Хайде, дий, муленце!
Животното не се помръдна.
Пит го сръга с пети в хълбоците. То пак не се помръдна. Пит отново го срита. Никакъв резултат.
Пит не знаеше нито една гръцка дума, знаеше само няколко имена. Може би трябва да подвикна името му, помисли си той. Това глупаво магаре сигурно е кръстено на някой гръцки бог или герой.
— Тръгвай, Зевс… Аполон… Посейдон… Херкулес. Да не би да си Атлас, а?
Магарето сякаш се бе превърнало в камък. Изведнъж на Пит му хрумна нещо. Той се наведе и погледна отдолу зад корема на животното. Не видя никакви външни мъжки белези.
— О, моите най-дълбоки извинения, прелестно, очарователно създание — замърка Пит в островърхите уши. — Хайде, моя прекрасна Афродита, хайде да вървим.
Магарето потръпна и Пит разбра, че е на прав път.
— Артемида?
Пак нищо.
— Атина?
Ушите щръкнаха, магарето обърна глава и погледна учудено Пит с големите си очи.
— Хайде, Атина, дий!
За голяма радост и облекчение на Пит Атина изри един-два пъти с едното предно копито и послушно закрачи по пътя.
Беше вече хладно ранно утро и росата започваше да овлажнява ливадите между дърветата, когато Пит стигна в покрайнините на Лиминас. Лиминас беше неголямо гръцко крайбрежно градче — неповторима смесица от съвременни къщи, построени на мястото на древен град, чиито останали развалини се издигаха тук-там сред по-новите керемидени покриви. Крайбрежната ивица бе вдадена навътре в селището във вид на назъбен полумесец, а пристанището — изпълнено с широкодънни дървени рибарски лодки. Подредени плътно една до друга, като изтеглени на брега китове, те представляваха живописна гледка, пропита с миризмата на солен въздух, риба и дизелово гориво. Навътре в белия пясък се издигаха редици от високи стълбове, на които бяха закачени като дълги огради миризливи кафяви рибарски мрежи. Зад тях минаваше главната улица на градчето, но затворените врати и прозорци на къщите не даваха никакви признаци на живот за омърляния Пит и неговото четириного превозно средство. Белите къщи с малки балкони приличаха на вдъхваща спокойствие картина, обляна от лунна светлина, картина, нямаща нищо общо със събитията, довели Пит до селището.
На един тесен кръстопът Пит слезе от магарето и го върза за стълб с пощенска кутия. После извади от портфейла си банкнота от десет американски долара и ги пъхна в оглавника на животното.
— Благодаря ти за возенето, Атина. Задръж рестото.
Той потупа сърдечно животното по заобления мек нос, подръпна нагоре опърпаните си панталони и закрачи уморено по улицата, водеща към брега.
Докато вървеше, се оглеждаше за телефонен кабел, но не видя такъв. По улиците нямаше никакво движение — нито на коли, нито на хора. Зърна подпрян на една ограда велосипед, но се чувстваше толкова изтощен, че не можеше и да си помисли да върти педали цели единайсет километра до Брейди Фийлд.
Светещите стрелки и цифри на часовника му „Омега“ показваха 3:59. След четирийсет и една минути още една гореща зора щеше да се пукне над острова. Оставаха му четирийсет и една минути, за да предупреди Гън и хората на борда на „Първи опит“ за задаващата се опасност. Пит погледна към морето и извитата крайбрежна ивица на острова. Ако до Брейди Фийлд по суша са единайсет километра, в такъв случай по права линия по водата ще са само шест. Не му оставаше никакво време да се разтакава, просто трябваше да открадне лодка. Защо не? Щом отвлякох магаре, колко му е да задигна и една лодка, заключи той.
След няколко минути намери една очукана плоскодънна рибарска лодка с едноцилиндров бензинов мотор, покрит с ръжда. Отне му доста ценно време, докато я запали. Най-накрая моторът се закашля веднъж-два пъти и запърпори. Капнал от умора, плувнал в пот, той се наведе, преряза котвеното въже с вярното си десертно ножче и потегли на заден ход. Старата малка лодка с олющена боя излезе от пристанището, завъртя се на сто и осемдесет градуса и покрай стария римски вълнолом пое към открито море.