Средиземноморският храст

Ревът на мотора ставаше все по-силен и за миг Пит помисли, че самолетът ще пикира право към кораба, но после видя, че ъгълът му на спускане беше прекалено малък. Пилотът изравни „Албатрос“, за да мине покрай балона. Той се изправи, за да вижда по-добре, с пълното съзнание, че се превръща в изкушаваща и лесна мишена. Шумът на мотора премина в пронизителен вой и картечниците, насочени към ленивия балон, чакаха над искрящата вода. Жълтите криле блестяха на слънцето и засенчиха пламъците в двете цеви на картечници, монтирани върху обтекателя. Звукът на стакато и свистенето на куршумите сигнализираха за началото на нападението.

Гумираната найлонова обвивка на хелия, изпълващ балона, потрепери от яростната атака на бързия огън. В първия момент тя хлътна, после се нагърчи като сушена слива и започна да се спуска към морето. Жълтият „Албатрос“ прелетя над падащия плющящ балон и по права въздушна линия се насочи към „Първи опит“.

— Сега! — извика Пит и срита палубата.

Гън натисна бутона.

Следващия миг като че ли нямаше край. Последва гигантски взрив, който разтресе кораба от кила до мачтата. Тишината на ранното утро бе раздрана от оглушителния звук, наподобяващ едновременното пръсване на хиляди прозорци, причинено от торнадо. А в небето се издигна кула от гъст дим и пламъци. Ударната вълна от експлозията изкара въздуха от Пит и Джордино и залепи вътрешностите им за гръбнака като внезапен таранен удар.

Бавно, движейки се с болезнена скованост от стегнатите си превръзки и мъчейки се да си поеме дъх, Пит се надигна на крака и се вгледа в разширяващия се облак, за да види „Албатрос“. В първия миг очите му се вдигнаха прекалено високо и той не видя нищо, освен виещ се дим. Самолетът и пилотът му бяха отминали. После осъзна какво се е случило. Краткото забавяне между изкрещяната заповед и действителната експлозия са спасили самолета от мигновеното му разпадане на части. Той отмести поглед надолу към хоризонта и тогава го видя. Летателната машина се спускаше тромаво към морето със замлъкнал мотор.