Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
След минута се приближи до мъртвото куче, щракна запалката и я вдигна високо, за да го огледа. То лежеше на едната си страна, а до него бяха скупчени вътрешностите му. Вадички кръв се стичаха по пода по посока на невидимото място, откъдето се бе появило животното. Отвратителната гледка пропъди умората и болките на Пит, гняв и ярост го изпълниха с такава сила, че предпазливостта му за оцеляване бе изместена от пълното безразличие към опасностите и смъртта. Една мисъл изплува и се задържа в съзнанието му — да убие Бруно фон Тил.
Следващият му ход изглеждаше прост, абсурдно прост — незабавно да намери начин да излезе от лабиринта. Вероятността беше малка, рисковете — големи. Въпреки това той не допусна в ума си мисъл за провал. Думите на Фон Тил за следващия полет на жълтия „Албатрос“ не бяха оставили никакво съмнение в него. И той мислено започна да подрежда фактите и възможностите.
Сега, след като подлият стар немец узна, че „Първи опит“ ще остане закотвен край остров Тасос, той като едното нищо щеше да го атакува от борда на „Албатрос“. Щеше да е доста рисковано за стария самолет да предприеме нова атака в следобеден час, предположи Пит. По-вероятно щеше да го направи призори. Затова Гън и хората му трябваше да бъдат предупредени навреме. Пит погледна часовника си. Тънките му стрелки показваха 9:55. Щеше да се съмне около 4:40. Оставаха му шест часа и четирийсет и пет минути, за да намери изхода от тази крипта и да предупреди кораба!
Пит пъхна ножчето в колана си, загаси запалката, за да пести гориво и пое по левия ръкав на коридора към източника на много слабо въздушно течение. Този път вървеше по-лесно. Никакво лазене повече, предупреди се той наум и забърза напред. Проходът се стесни до близо метър в широчина, но таванът остана на същата височина.
Изведнъж протегнатата му напред ръка се блъсна в солидна стена. Галерията свършваше дотам. Той щракна запалката и видя какво го беше подвело — течението идваше от малка цепнатина между камъните. Оттам проникваше и тих звук — звук от електрически мотор, скрит някъде оттатък стената в недрата на планината. Пит се заслуша, но след малко звукът спря.
— Ако не успееш от първия път — смънка той под носа си, — опитай пак по друг пасаж. — И закрачи обратно.
Стигна бързо до кръстопътя и пое по тунела точно срещу този, по който предпазливо бе лазил.
Тръгна с широка крачка и навлезе в непрогледна тъмнина. Студената, влажна настилка вкочани ходилата му, обути само с чорапи. Запита се срещу колко ли мъже и жени е насъсквал Фон Тил кучето. Независимо от ледения въздух от него се лееше пот. Болката в гърдите му се беше притъпила, чувстваше я далечна, сякаш не беше негова, въпреки че кръвта от раните му се стичаше заедно със струйките пот надолу в панталона му. Продължи да върви с твърдото намерение да не спира, докато има сили. Една мисъл го подканваше да спре и да си почине малко, но той я пропъди и дори ускори ход.
Опипващите му ръце и честото палене на запалката разкриваха нови и нови галерии, които се разклоняваха в безкрайното пространство. Някои от тях бяха запушени с камъни, може би завинаги.
Пламъкът на запалката все повече намаляваше. Пит започна да я използва все по-рядко и да разчита предимно на наранените си и ожулени пръсти.
Най-накрая пръстите на краката му се удариха в нещо твърдо и той се строполи върху долните стъпала на каменно стълбище. Ръба на четвъртото стъпало улучи носа му и ожули гърбицата му до костта. Кръв накваси устните му. Изведнъж изтощението и отчаянието му взеха връх и той се отпусна безсилен върху стълбището. Лежеше и чуваше как кръвта му капе върху стъпалото под главата му. Мек бял облак се показа от черния мрак и нежно го обгърна.
Пит тръсна силно замаяната си глава, за да прочисти паяжината в съзнанието си. Много бавно, като човек, повдигащ огромен товар, той надигна главата и раменете си и започна мъчително да пълзи нагоре по стълбите. Най-накрая стигна до целта си.
Дебели решетки показваха горния край на стълбището. Металната мрежа беше много стара и силно ръждясала, но въпреки това се оказа толкова солидна, че дори и слон не можеше да я прегази.