Средиземноморският храст
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Средиземноморският храст». Краткое содержание книги:
— Не е нужно да ме преследвате, докторе — рече Пит с широка усмивка. — Все едно, няма да се оженя за вас.
На Пит не му оставаше друг избор, освен да се предаде и да остави натъртеното си тяло на грижите на лекаря. В кабината той едва се пребори да не изпадне в безсъзнание, но лекарствата, които му даде лекарят, бързо подействаха и той потъна в дълбок сън.
9.
Пит се вгледа в изпитото и противно лице, което го гледаше от малкото огледало, закачено в тоалетната на каютата. Черната коса падаше в безпорядък върху лицето и ушите, тъмни кръгове ограждаха тъмнозелените очи, нашарени с тънки червени вени. Не беше спал много, според часовника му — само четири часа. Жегата беше тази, която го събуди — сутрешното покривало от горещ въздух, нахлуващ от Африка. Видя, че вентилационният отвор е затворен и го отвори, но беше вече късно. Горещият въздух имаше преднина и климатичната инсталация нямаше да може да го догони и охлади кабината — поне до късния следобед. Наплиска лицето си със студена вода, като остави прохладните струйки да се стичат по врата и раменете му.
После бързо се изсуши и се опита да си спомни в последователен ред какво се бе случило предишната вечер. Вили и „Майбах-Цеплин“. Вилата. Разговорът с Фон Тил на чаша питие. Красотата на Тери и пребледнялото й лице. После лабиринтът, кучето и бягството. Атина… Дали собственикът на магаренцето го е намерил? Рибарската лодка тази сутрин, жълтият „Албатрос“, взривът. А сега — чакането на Гън и водолазите, гмурнали се да открият самолета и тялото на загадъчния му пилот. Каква е връзката на всичко това с Фон Тил? Какви са били мотивите на дъртия шваба? Дали Тери е знаела за устроения му капан? Дали се беше опитала да го предупреди, или го беше примамила, за да може чичо й да го използва и извлече информация от него?
Накрая пропъди всички тези мисли и въпроси от съзнанието си. Кожата под превръзките му го засърбя и той се преборваше с мъчителното желание да се почеше… Божичко, колко е горещо!… Ех, да имаше сега нещо студено за пиене! Единствената част от облеклото му, която докторът не бе смъкнал от гърба му, беше късият му панталон. Изплакна го в мивката и го обу мокър. Само след минути той изсъхна на него.
На вратата се почука тихо, после тя бавно се отвори и от нея се подаде червенокосата глава на стюарда.
— Събудихте ли се, майор Пит?
— Да, тъкмо се разсънвам.
— Аз… аз не исках да ви безпокоя — поясни колебливо младежът. — Докторът ме помоли да проверявам през петнайсет минути дали си почивате добре.
Пит му хвърли унищожителен поглед.
— Кой, по дяволите, може да почива добре в тази пещ с изключена климатична инсталация?
По загорялото лице на младия стюард се изписа смутен израз.
— О, боже! Много съжалявам, сър. Мислех, че командир Гън я е оставил включена.
— Станалото, станало! — сви рамене Пит. — Ще ми донесете ли нещо студено за пиене?
— Желаете ли бутилка „Фикс“?
Пит присви очи.
— Бутилка какво?
— „Фикс“. Това е гръцка бира.
— Добре, щом я препоръчвате.
— Веднага се връщам. — Момчето излезе и затвори вратата. Но след миг я отвори отново и пак подаде огненочервената си коса. — Извинете, майоре, щях да забравя. Полковник Люис и капитан Джордино искат да ви видят. Полковникът за малко да нахълта и да ви събуди, но докторът категорично му забрани. Дори го заплаши, че ще го метне зад борда, ако се опита да го стори.
— Добре, нека да влязат — каза нетърпеливо Пит. — А вие побързайте с бирата, докато не съм се изпарил.
Пит легна отново и остави потта да се стича от тялото му върху смачканите чаршафи. Умът му продължаваше да работи, възстановявайки всяка подробност от миналото, съсредоточавайки се в настоящето, поглеждайки напред и обмисляйки бъдещите ходове.
Люис и Джордино.
Те не искаха да губят и минута време, за да се видят с него. Ако Джордино беше получил отговор от седалището на НЮМА, то този отговор може би щеше да се яви като едно от многото липсващи парченца в пъзела. Четирите граници вече се бяха оформили, но средата представляваше безпорядък от разнородни елементи от неопределени и непознати величини. Злото лице на Фон Тил се хилеше от пълната бъркотия, плътно стиснатите му устни бяха изкривени от презрение. Мислите на Пит препускаха. Голямото бяло куче. Опита се да го постави на друго място в пъзела, но то не се вмести. Странно, помисли си той, кучето не съответства на предполагаемото липсващо парченце. По някаква необяснима причина Пит не можеше да постави кучето между Фон Тил и Курт Хайберт.