Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Къде е тя? – попита заповеднически той.
– За кого питате? – отвърна Ялия.
– Момичето. Докладваха ми, че е тук. Къде сте я скрили?
– Никого не крия – разнесе се гласът на възрастен мъж.
Норин, предположи Сония.
– А какво е това място? Защо са тук тези просяци?
– Позволявам им да остават тук. Няма къде другаде да презимуват.
– Момичето идвало ли е тук?
– Не ги питам за имената им. Ако момичето, което търсите, е било тук, няма как да знам.
– Мисля, че ме лъжеш, старче. – В гласа на магьосника се промъкна заплаха.
Няколко от децата се разплакаха. Сери я дръпна за ръкава.
– Истина ви казвам – отвърна старият търговец. – Нямам представа кои са тези деца.
– Знаеш ли какво е наказанието за укриването на врагове на Гилдията, старче? – сопна му се магьосникът. – Ако не ми покажеш къде сте скрили момичето, ще разруша къщата ти камък по камък и...
– Сония! – прошепна рязко Сери.
Тя се обърна и го погледна. Той й даде знак с глава и запълзя по покрива. Момичето го последва.
Тя не смееше да се движи твърде бързо, страхувайки се, че магьосникът ще я чуе. Краят на покрива постепенно се приближаваше. Когато го стигна, Сония установи, че Сери беше изчезнал. С крайчеца на окото си забеляза леко движение и видя здраво вкопчилите се в улука пръсти.
– Сония – изсъска той. – Трябва да се спуснеш при мен.
Тя бавно протегна крака и се плъзна надолу, докато не се озова до улука. Когато надникна през ръба, тя видя, че Сери виси два етажа над земята. Той кимна с глава към едноетажната къща, която беше построена съвсем близо до дома на търговеца.
– Отиваме там – каза й той. – Гледай внимателно какво правя.
Момчето протегна ръка, хвана се за старата водосточна тръба и бързо се заспуска по нея. Под тежестта на тялото му целият улук се разтресе, но Сери продължи да се спуска невъзмутимо, използвайки вместо стълба металическите скоби, които придържаха тръбата към стената. Щом стъпи на съседния покрив, той кимна на Сония.
Тя си пое дълбоко дъх, вкопчи се в улука и се изтърколи от покрива. Краката й увиснаха във въздуха, пръстите й възмутено изпукаха, но момичето упорито се протегна към водосточната тръба, сравнително бързо се спусна по нея и стъпи на покрива на съседната къща.
Сери я посрещна ухилен.
– Лесно ли беше?
Тя разтърка пръстите на ръцете си, които бяха почервенели от острите ръбове на скобите и сви рамене.
– И да, и не.
– Хайде, да се махаме оттук.
Двамата започнаха да се придвижват внимателно по покрива, опитвайки се да се предпазят от пронизващия леден вятър. Стигнаха до съседната сграда и се изкатериха на нейния покрив. Оттам се спуснаха по друга водосточна тръба и се озоваха в тясната уличка между къщите.
Сери притисна пръст към устните си и предпазливо тръгна напред. Когато измина половината път, той спря, огледа се дали наоколо няма други хора, и повдигна малка метална решетка в стената. Бързо пропълзя по корем вътре и Сония го последва.
Двамата изчакаха очите им да привикнат към тъмнината. Тя постепенно започна да различава стените на тесния тухлен проход. Сери се взря в тъмнината в посока към дома на Норин.
– Горкият Норин – прошепна Сония. – Какво ли ще се му направят?
– Не знам, но няма да е добро.
Момичето почувства прилив на вина.
– Всичко това стана заради мен.
Сери се обърна и я погледна.
– Не – изръмжа той. – Виновни са магьосниците и онзи, който ни предаде. – Той погледна намръщено към прохода. – Ще се върна и ще открия кой го е направил, но първо трябва да те отведа на безопасно място.
На лицето му се изписа упоритост, каквато Сония не беше виждала досега. Ако не беше той, досега сигурно щяха да са я заловили, може би дори щеше да е мъртва. Тя имаше нужда от него, но какво ли щеше да му струва това? Заради нея вече беше обещал услугите си на много хора и беше рискувал да предизвика недоволството на Крадците заради използването на тунелите им.
Ами ако магьосниците я откриеха? Щом домът на Норин може да бъде разрушен само заради подозрението, че старецът я е укривал, то какво ли щяха да причинят на Сери? „Знаеш ли какво е наказанието за укриването на врагове на Гилдията, старче?” Тя потрепери и го хвана за ръката.
– Искам да ми обещаеш нещо, Сери.
Той се обърна и я погледна в очите.
– Да ти обещая?
Тя кимна.
– Обещай ми, че ако ни хванат, ще се престориш, че не ме познаваш. – Той отвори уста да възрази, но тя не го остави да продума. – А ако те видят, че ми помагаш, искам да избягаш. Не им позволявай да те хванат.