Лицето на смъртта

— Какво каза?

— Цитирам: „Кажи на кучката с белезите, че има още едно убийство и това място е равно на правосъдие“. Даде ми адрес в Гранада Хил.

Мълча.

— Агент Барет?

— Успя ли да проследиш номера, Ал?

Въпросът е просто формалност. Горещата линия има автоматично проследяване, но това трябва да е класифицирана информация.

— Обаждането беше направено от мобилен телефон. Вероятно клониран, откраднат или такъв за еднократна употреба.

— Дай ми номера и адреса, моля.

Ал изпълнява молбата ми. Благодаря му и затварям.

— Какво става?

Разказвам на Бари за обаждането.

Той просто стои и ме гледа известно време.

— Майка му стара и всички останали простотии! — избухва той. — Ебаваш ли се с мен? Сигурна ли си, че това не е някаква шега?

— „Това място = правосъдие?“ Прекалено точно е, за да е съвпадение. Не е шега.

— Тази откачалка наистина знае как да ни провали съботата — измърморва Бари и хвърля цигарата си на улицата. — Изчакай само да се обадя на Симънс, че тръгвам. Вземай Червенокоска и да вървим да видим каква е разликата между болка и правосъдие за този тип.

Алън все още го няма. Обаждам му се на мобилния.

— Три къщи по-надолу съм и хапвам курабийки с госпожа Монахан — отговаря той. — Много приятна дама, която също така е доброволец в кварталния патрул.

Алън е нечовешки търпелив, що се отнася до разпитването на свидетелите. Невъзмутим е. Неговата „много приятна дама, която също така е доброволец в кварталния патрул“ вероятно е някоя противна клюкарка, която гледа всички накриво и им говори с остър тон.

Разказвам му за обаждането на горещата линия.

— Искаш ли да дойда? — пита ме той.

— Не, двамата с Нед си изяжте курабийките и завършете разпитите.

— Няма проблем, но искам да ми се обадиш, за да ми кажеш какво се е случило. И внимавай.

Обмислям дали да не използвам същата реплика: „Ако искам да съм внимателна, въобще не трябва да влизам“, която използвах пред Доус, но решавам да не го правя. Алън звучи прекалено сериозен.

— Ще внимавам — отвръщам вместо това.