Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, така е.
Разрязал ги е с несигурна, трепереща ръка. След това е бръкнал в телата им, сграбчил е всичко, до което се е докопал, и ги е изкормил, както рибар корми риба. Заставам над госпожа Кингсли и виждам средната част от гръбнака й — основните органи ги няма.
— Колебливите разрези са някак си странни — измърморвам отново.
— Защо мислиш така? — пита Бари.
— Защото във всичко друго е бил уверен. — Навеждам се, за да имам по-добра видимост, и насочвам вниманието си към вратовете. — Когато им е прерязал гърлата, го е сторил чисто и без колебание. — Изправям се. — Може би това не са следи от колебание. Може би, докато е правил разрезите, е треперел, защото е бил възбуден. Може дори да е стигнал до оргазъм, докато е работил.
— Сладурско — коментира Кали.
За разлика от Дийн и Лоръл младежът — Майкъл — е недокоснат. Побелял е от загубата на кръв, но му е било спестено унижението да бъде изкормен.
— Защо не е направил същото с момчето? — чуди се Бари.
— Или не е било важно… или е било най-важно от всички — отвръщам аз.
Кали обикаля бавно леглото и разглежда телата. Хвърля погледи към пода и присвива очи пред кръвта по стените.
— Какво виждаш? — питам я.
— Югуларните вени на трите жертви са били прерязани. Предвид цвета на кожата са кървили до смърт. Това се е случило преди изкормването.
— Откъде си сигурна? — пита Бари.
— Няма достатъчно кръв в коремните кухини, нито пък по откритите органи. Това е основният проблем: къде е останалата кръв? Напълно сигурна съм, че мястото на смъртта на една от жертвите е дневната долу. Ами другите две? — Кали обхваща с жест стаята. — Кръвта тук е предимно по стените. Има петна на килима, но въпреки това не е достатъчно. Чаршафите и одеялата на леглото също са изцапани с кръв, но количеството не ми изглежда значително. — Поклаща глава. — Ничие гърло не е било прерязано в тази стая.
— Забелязах същото нещо по-рано — съгласявам се аз. — Кървили са някъде другаде. Но къде?
Минава секунда, преди всички да насочим погледи към късия коридор, който води от голямата спалня в банята. Тръгвам натам, а Бари и Кали ме следват.
Всичко се изяснява, когато влизаме.
— Е казва детективът с мрачно изражение, — май намерихме отговори на въпросите си.
Ваната е голяма, направена е разточително и луксозно. Малко повече от една четвърт от нея е напълнена със съсирена кръв.
— Изцедил ги е във ваната — измърморвам и посочвам две огромни ръждиви петна на килима. — Извадил ги е, когато е приключил, и ги е поставил там, един до друг.
Умът ми препуска, усетът ми за взаимовръзките между нещата набира скорост. Връщам се обратно в спалнята. Разглеждам внимателно китките и глезените на Дийн и Лоръл Кингсли. Кали и Бари идват при мен и ме гледат с повдигнати вежди.
Посочвам телата.
— Няма следи по китките или глезените им. Разполагал е с двама възрастни. Съблякъл ги е голи, вкарал ги е във ваната един по един, прерязал им е гърлата едно по едно, изцедил ги е един по един… това има ли някакъв смисъл?
— Разбирам какво имаш предвид — отвръща Бари. — Логично е да са се опитали да се съпротивляват. Как е успял да направи всичко това? Не мисля, че „вземете си номерче, ще ви убия по ред“ би свършило работа.
— Бръсначът на Окам — казвам аз. — Най-простият отговор: не са се опитвали да се съпротивляват.
Бари се намръщва учуден, но лицето му бързо се отпуска и той разбира какво имам предвид.
— Точно така — съгласява се. — Не са можели да го сторят. Вероятно са били упоени. — Записва още нещо в бележника си. — Ще ги накарам да потърсят следи по време на аутопсията.
Поклащам глава.
— Дори така да е, пак има три тела, които трябва да носи, като едно от тях е качил по стълбите. — Поглеждам Бари. — Колко висок каза, че е бил господин Кингсли? Метър и осемдесет?
— Метър и осемдесет — метър и осемдесет и пет — кима той. — Вероятно е тежал осемдесет и пет килограма.
Подсвирквам.
— Трябвало е да вдигне Кингсли и да го вкара във ваната упоен… — Поклащам глава. — Нашият човек е висок или силен, или и двете.
— Има логика — съгласява се Бари. — Не търсим някой дребен.
— Разбира се, възможно е да са били двама — намесва се Кали и ме поглежда. — Запознати сме с подобни екипи, нали?
Права е. Партньорствата по време на убийство не са нещо непознато. Аз и екипът ми сме преследвали повече от един такъв извратен отбор.
— Няма видими следи от сексуално насилие — отбелязва Бари, — но това нищо не означава. Не можем да сме сигурни, докато не огледат добре телата.