Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Господи, Кали. Правиш ли всичко, което лекарите ти казват?
— Разбира се. — Звучи изморена. — Постоянно ходя на физиотерапия. Искам да се справя, Смоуки. Имам само пет неща в живота си: работата, приятелите, дъщеря ми, внукът ми и честите ми, много задоволителни сексуални контакти. Това ми е достатъчно. Ако изгубя работата си… — поклаща глава —… това ще остави огромна дупка в крехката ми душа. Стига толкова разговори за мен.
Поглеждам я, въздишам.
— Добре.
Засега я оставям на мира, но си отбелязвам, че положението е много сериозно. Не бива да оставям нещата така. Трябва да съобщя за състоянието й и да я сложа на бюро, но няма да го направя и Кали знае това. Тя е безмилостна към себе си. Ако усети, че се превръща в тежест, няма да има нужда аз да я отстранявам. Ще го стори сама.
Разбира се, ако отида в Куантико, краят на професионалната кариера на Кали няма да е мой проблем…
Бари завива вляво по една от онези тихи квартални улици. Следвам го една пресечка, след което завиваме вляво на един знак стоп и веднага вдясно, за да влезем в паркинга на една жилищна сграда.
— Разбирам какво имаше предвид за това място — отбелязва Кали, докато гледа през предното стъкло.
Пред нас е стар жилищен комплекс, построен вероятно през седемдесетте, който представлява двуетажна сграда с двор и около четиридесет апартамента. Вратите и прозорците са от кафяво дърво, а мазилката е мръсна и напукана. Асфалтът на паркинга също не е от най-добрите, а местата за паркиране не са очертани. До сградата има два сини контейнера за боклук. Претъпкани са.
Излизаме от колата и отиваме при Бари.
— Приятно местенце, нали? — пита той и посочва наоколо.
— Виждала съм и по-големи дупки — отвръщам аз, — но не бих искала да живея тук.
— Е, поне дворът е хубав. Кой апартамент търсим?
— Двадесети.
— Това е на втория етаж. Да вървим.
Бари е прав, дворът е хубав. Не е кой знае какво, но е по-приятен от сградата. Поне дърветата и тревата са добре поддържани. Всички врати на апартаментите гледат към него — два етажа, които образуват голям квадрат. Градът може да се чуе тук, но има известна степен на изолация. Вероятно мястото е било замислено като оазис за усамотение, но е разположено на прекалено малко и затворено пространство и сега създава впечатление за капан, за клетка, за фургони, обградени от прииждащата и неизбежна обсада на града.
— Двадесети апартамент се намира в горния ляв ъгъл — обяснява Бари.
— Води ни — казвам му аз.
Вадим оръжията си и тръгваме по стълбите. Повечето прозорци са осветени. Всички завеси са спуснати. Това е единственият начин да се запази личното пространство. Стигаме до втория етаж. Двадесети апартамент е две врати вдясно от нас.
Бари се притиска до стената и се придвижва бързо към него. Следваме го. Пресяга се със свободната си ръка и чука силно. Като истинско ченге.
— Лосанджелиска полиция. Отворете вратата, моля.
Тишина.
В интерес на истината тя е навсякъде. До този момент се чуваха телевизори и радиа. Сега всичко е замлъкнало. Усещам как другите обитатели на сградата се ослушват. Обикалят в своите фургони.
Бари чука отново, този път по-силно.
— Отворете, моля. От полицията сме. Ако не го сторите, ще бъдем принудени да разбием вратата.
Изчакваме.
Отново няма никакъв отговор.
— Телефонното обаждане ни осигури основателна причина — свива рамене Бари. — Да проверим дали е отключено. Ако не е, ще се наложи да събудим управителя.
— Давай — насърчавам го аз.
Той се пресяга и хваща дръжката. Тя се завърта в ръката му. Поглежда ни.
— Готови ли сте?
Кимаме.
Бари отваря широко вратата и се премества от дясната й страна. Хваща пистолета с две ръце. Заемам мястото отляво и правя същото.
Озоваваме се в дневна, залепена за кухня. Килимът е стар, мръсен и грозно кафяв. До стената в малкото помещение е разположен черен кожен диван, срещу който се намира евтин 30-инчов телевизор. Той е включен, но звукът му е намален. Чува се едва реклама за някаква бизнес възможност.