Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Искаш фотографа ми да си изгуби времето — което е много ценно — в правене на снимки на дневника на момичето?
— Да.
— Защо да правя това?
— Защото можеш, сладкишче, и защото е необходимо.
— Добре тогава — отвръща Симънс, обръща се и посочва вратата. — Ще изпратя Дан.
Поглеждам го изненадана и изумена от пълната му капитулация.
— Не мога да повярвам с каква лекота постигна своето — учудва се Бари.
— Вълшебната думичка беше „необходимо“ — отвръща Кали. — Джони не би толерирал безполезно хабене на ресурси на което и да било местопрестъпление. Но ако нещо се изисква от екипа му, за да се разреши един случай, ще работи дни наред без прекъсване. — Дарява ни с широка усмивка. — Говоря от опит.
Дневникът, разбира се, е черен. Малък, подвързан с гладка черна кожа. Не е нито момичешки, нито момчешки, а е функционален.
Изчервеният Дан е тук, готов да снима.
— Искаме да направиш снимки на всяка страница, сладкишче, които да са достатъчно големи, за да могат да бъдат разпечатани на хартия.
Фотографът кима.
— Искате да снимам дневника с фотоапарата.
— Точно така — отвръща Кали.
Дан се изчервява отново. Закашля се. Близостта му до нея го притеснява.
— Няма… хм… проблем — съумява да изпелтечи той. — Имам резервна карта памет, която мога да ви дам.
— Нуждаеш се само от човек, който да ти разгръща страниците. — Кали вдига ръце, за да покаже ръкавиците, които вече си е сложила. — Това ще съм аз.
Дан се успокоява веднага след като се скрива зад фотоапарата си. Двамата с Бари го наблюдаваме, докато работи. В стаята е настъпила тишина, нарушавана единствено от цъкането на фотоапарата и шепота на Дан, който казва на Кали да отгърне на следващата страница.
Поглеждам почерка на Сара и най-накрая намирам нещо женствено в него. Той е прецизен, без да е превзет. Красив, леко наклонен, написан с — изненада — черно мастило.
Има доста изписано. Страница след страница, след страница. Чудя се за какво ли пише едно момиче, заобиколено от черно, и дали въобще искам да знам.
Това е битката на живота ми — борбата да „не съм наясно“ с някои неща. Наясно съм с красотата на живота, когато я има. Също така съм наясно колко жесток може да стане той, колко чудовищен. Щастието щеше да бъде по-лесно за достигане, ако постоянно не съпоставях тези противоположни сили, ако не ми се налагаше да си задавам въпроса: „Как мога да бъда щастлива, след като знам, че някой друг се чувства ужасно?“.
Помня онази вечер, в която с Мат и Алекса се прибирахме в Лос Анджелис от ваканция. Дъщеря ми беше седнала на мястото до прозореца в самолета и когато навлязохме в облаци, тя се въодушеви:
— Виж, мамо!
Наведох се и погледнах навън. Видях Лос Анджелис долу, потопен в море от светлини, които се разгръщаха от хоризонт до хоризонт.
— Не е ли красиво? — възкликна Алекса.
Усмихнах се.
— Прекрасно е, скъпа.
Наистина беше такова. Но също така беше ужасяващо. В онзи момент осъзнах, че в това море от светлини плуват акули. Знаех, че докато Алекса се усмихва и възхищава, там долу бяха изнасилвани жени, деца биваха малтретирани, а други умираха в писъци.
Баща ми ми каза веднъж:
— Ако имат избор, повечето хора биха предпочели усмивката пред истината.
С времето разбрах, че това е точно така.
Надеждата да „не съм наясно“ беше блян. Щях да прочета дневника и да позволя на този красив почерк да ме отведе там, където желаеше, и тогава щях да науча онова, което искаше да науча.
Цъкането на фотоапарата изпълва стаята. То ме стряска всеки път подобно на стрелба от оръжие.
Все още няма девет, когато слизам по стълбите на долния етаж. Джон Симънс вижда двама ни с Бари и ни прави знак да отидем при него. Държи цифров фотоапарат в ръката си.
— Помислих си, че ще искате да научите, че успяхме да свалим латентни отпечатъци от крака от плочките. Много са ясни.
— Чудесно — отвръщам аз.
— За нещастие, няма как да ги проверим в база с данни — отбелязва Бари.
— Въпреки това са полезни.
Детективът се намръщва.
— Какво имаш предвид?
Симънс му подава цифровия фотоапарат.
— Увери се сам.
Устройството е модел 35 ММ SLR с LCD дисплей, който позволява да се преглеждат направените снимки. Резолюцията на тези фотоапарати е достатъчно висока, за да се използват като основен инструмент в записването на отпечатъци. Снимката на дисплея е малка, но веднага виждаме какво има предвид Джон.