Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Нека се заемат първо с момчето — казвам аз.
Детективът повдига вежда.
— Само то не е изкормено — посочвам към тялото на Майкъл. И тялото е чисто. Смятам, че убиецът го е измил посмъртно. Изглежда, е сресал и косата му. Възможно е да не става въпрос за нещо сексуално — но определено е важно. Поради някаква причина не е бил толкова гневен на Майкъл.
— Чатнах — отвръща Бари и записва поредната бележка в бележника си.
Оглеждам стаята и най-вече кървавите ивици по стените и тавана. На някои места кръвта изглежда плисната, сякаш художник е излял кутия с боя върху празното си платно. Също така има някакви модели. Извивки и символи. Ивици. Онова, което прави най-голямо впечатление, е, че са навсякъде.
— Кръвта е ключ към него — измърморвам аз. — И изкормването. Няма никакви следи от измъчване на жертвите, те са били изцедени, преди да бъдат отворени. Болката не е важна за него. Искал е онова, което се намира вътре. Особено кръвта.
— Защо? — пита Бари.
— Не мога да отговоря. Съществуват прекалено много възможни парадигми, когато става въпрос за кръвта. Кръвта е живот, можеш да пиеш кръв, можеш да използваш кръвта, за да предсказваш бъдещето — сам си избери. Но е много важна. — Поклащам глава. — Странно.
— Кое?
Всичко, което видях досега, подсказва за неорганизиран извършител — изкормването, рисуването с кръв. Неорганизираните извършители са хаотични. Имат проблем с планирането и бързо биват залавяни. Губят контрол.
— Е, и?
— Защо момчето не е изкормено, а Сара още е жива? Не се връзва.
Бари ме поглежда объркан. Свива рамене.
— Да разгледаме нейната стая — предлага той. — Може би ще намерим някои отговори в нея.
11
— УХА — ВЪЗКЛИКНА КАЛИ.
Има две причини за реакцията й.
Първата и по-очевидната — написаните върху стената до леглото думи.
— Това кръв ли е? — пита Бари.
— Да — потвърждава Кали.
Буквите са огромни. Линиите, с които са изписани, са гневни, изпълнени са с омраза и ярост.
ТОВА МЯСТО = БОЛКА
— Какво, по дяволите, означава това? — пита Бари.
— Не знам — отвръщам аз. — Но е нещо важно за него.
Точно както кръвта и изкормването.
— Интересното е, че го е написал в стаята на Сара, не мислите ли? — пита Кали.
— Да, да, загадка след загадка — оплаква се Бари. — Защо никога не пишат нещо, което може да ни е от полза, като: „Здравейте, казвам се Джон Смит и живея на „Оук Стрийт“ 222. Признавам се за виновен“.
Втората причина за възклицанието на Кали може би се намира в обзавеждането. Споменът за стаята на Алекса, в която бяхме днес, ми служи за сравнение. Стаята на Сара е на светлинни години от момичешките стандарти.
Килимът е черен. Завесите на прозорците са в същия цвят и са спуснати. Голямото легло не е черно, но калъфките на възглавниците, чаршафите и кувертюрата са. Всичко това контрастира по странен начин на белите стени.
Размерите на стаята също не са нормални. Тази е по-голяма от детските в повечето домове. Въпреки голямото легло, гардероба, малкото бюро, лавиците и шкафчето с чекмеджета в средата на помещението има много празно място. То не е достатъчно, за да създаде уют. Стаята изглежда сурова и изолирана.
— Не съм експерт — започва Бари, — но ми се струва, че това хлапе е имало доста проблеми. И не говоря само за труповете в къщата му.
Разглеждам дървеното чекмедже до леглото. То прилича на стол в бар. Отгоре му има черен часовник. Вниманието ми обаче е привлечено от трите малки чекмеджета.
— Можем ли да извикаме някой, който да свали отпечатъци от шкафчето? — питам Бари. — Имам предвид веднага?
Той свива рамене.
— Мисля, че да. Защо?
Разказвам му за края на разговора си със Сара. Усещам неудобството, което изпитва Бари.
— Не е трябвало да даваш подобно обещание, Смоуки — казва ми детективът. — Не мога да ти позволя да вземеш дневника. Точка. Наясно си с това.
Поглеждам го изненадана. Прав е, наясно съм. Така би нарушил правилата, както и процедурите на криминолозите, което би накарало Джон Симънс да изпадне в шок.
— Да повикаме Джони — предлага Кали. — Имам идея как да свършим работата.
Симънс оглежда стаята на Сара Кингсли.
— Калпурния, обясни ми какво целиш?
— Джони, очевидно е, че Смоуки не може да вземе дневника. Идеята ми е да направим снимки на всяка страница.