Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Има ли някого? — провиква се Бари.
Не получава отговор.
Пред дивана има евтина и очукана дървена маса. Върху нея са пръснати няколко порно списания и нещо, което прилича на бурканче вазелин. В дясната й страна има пепелник, който е претъпкан с фасове.
— Тук мирише на крака и задници — измърморва Бари.
Разглежда апартамента, оръжието му е готово за действие.
Следвам го. Кали е зад мен. Не виждаме нищо друго в кухнята освен претъпканата с мръсни чинии керамична мивка. Чува се бръмченето на стар хладилник.
— Спалните са в задната част — съобщава Бари.
Разстоянието до тях е много малко, дели ги един къс коридор. От дясната ни страна има баня. Плочките и ваната в нея са бели. Тя е малка и мръсна и мирише на урина. Няма нищо интересно около мивката. Огледалото е мръсно и на петна.
Спалните са разположени една до друга. Вратата на тази отдясно е отворена и вътре виждам нещо подобно на домашен офис — старо метално бюро с компютър, деветнадесетинчов плосък монитор и няколко рафта, направени от циментови тухли и дъски. Рафтовете са почти празни, на тях има няколко книги с меки корици и видеокасети с порно. Върху един от тях има бонг, четвърт от него пълна с мръсна вода.
Това място е странно и тъжно. Единствените ценни вещи са диванът, телевизорът и компютърът. Всичко останало е евтино, старо и износено и направо крещи за упадък.
— Надушвам нещо — измърморва Бари и кима към вратата на другата спалня, която е затворена.
Приближавам се и също усещам миризмата, която е като пениси в устата ми.
— Ще я отворя — съобщава детективът.
— Давай — отвръщам и стискам още по-силно оръжието си. Сърцето ми бие като лудо. Спътниците ми изглеждат напрегнати. Вероятно и аз изглеждам такава.
Бари хваща дръжката, колебае се за миг, но в следващия момент я отваря широко и вдига бързо пистолета си.
Миризмата на кръв бърза да ни посрещне, подсилена от вонята на пот, фекалии и урина. Виждам думите, които са ни били обещани, изписани на стената над леглото.
Това място = правосъдие!
Те са горди и дръзки, почти радостни.
Под думите има нещо, което някога е било мъж. До мъжа лежи момиче, чиято кожа има неестествен алабастров цвят.
Всички сваляме оръжията си. Заплахата е била тук, но вече си е отишла.
Тази спалня е продължение на мотива на апартамента: тя е малка и тъжна. На пода в ъгъла са захвърлени мръсни дрехи. Леглото е двойно, състои се от матрак и метална рамка. Няма нито лицева, нито долна дъска. Няма скрин.
На леглото лежи гол мъж, чиито вътрешности са извадени. Той е от испански произход. Дребен е, около метър и седемдесет, а също и кльощав, много кльощав. Вероятно той е пушачът. Черната му коса е посребрена на места, което ме навежда на мисълта, че е между петдесет и петдесет и пет години.
Момичето е бяло и изглежда между тринадесет и седемнадесет години. Сравнително красива е, с мръсноруса коса. Гърдите й са малки и наперени. На раменете си има лунички. Слабините й са избръснати. Освен разреза на гърлото няма други наранявания. Забелязвам, че очите й, също като тези на Лоръл Кингсли, са затворени. Не прилича на роднина на мъжа, затова се питам каква е причината за присъствието й тук, на това тъжно място, с този възрастен мъж и неговите порно списания и вазелин.
Чудя се и за очевидното сходство между това местопрестъпление и онова в дома на Кингсли: децата са недокоснати, а възрастните са изкормени.
Убива децата, но не ги изкормва. Защо?
— Помещението е прекалено малко — отбелязва Кали. — Не препоръчвам да влизаме преди криминолозите.
— Разбрано — съгласява се Бари и прибира пистолета си. — Определено е нашият човек, Смоуки. Какво мислиш?
— Несъмнено.
Лицето на мъжа е застинало във вик, вероятно в писък. Това на момичето е спокойно, пасивно, то е по-зловещо и по-депресиращо.
— Смоуки, официално заявявам, че съм претоварен и ви моля за помощ.
Насилвам се да се извърна от прекалено безличното лице на мъртвото момиче.
— Знаеш какво означава това — обръщам се към Кали.
Тя въздиша, като издува бузи.
— Ще събудя Джийн и веднага се заемаме тук.
Джийн Сайкс е шефът на криминолозите на лосанджелиското ФБР. Двамата с Кали са работили заедно в миналото. Сега отново ще обединят сили. Сигурна съм, че ще открият всичко, което може да бъде открито на това местопрестъпление.
— Чакай малко — спирам я, когато ми хрумва нещо. — Колко време смяташ, че е минало между случилото се тук и убийствата на Кингсли?