Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Това белези ли са? — питам аз.
— Така смятам.
Ходилото на крака е покрито с тях. Те са дълги, тънки и хоризонтални — започват от единия край на крака и завършват в другия, не са разположени по дължината му.
Бари връща фотоапарата на Симънс.
— Виждал ли си нещо подобно?
— В интерес на истината, да. Работил съм на три пъти на доброволни начала с „Амнести Интернешънъл“[3], като съм им помагал в прегледите на телата на потенциални жертви на насилие и уликите около случаите. Белезите наподобяват на такива, направени когато ходилата на краката са налагани с пръчка или камшик.
Потръпвам.
— Предполагам, че е болезнено?
— Изключително. Ако се направи неумело — или пък умело, в зависимост от целите, — може да доведе до осакатяване, но предимно се прави с цел наказание.
— На двата крака ли са? — пита Бари.
— Да.
За момент настъпва тишина, за да обмислим тази нова информация. Често извършителите на подобни престъпления са измъчвани в даден период от живота си.
— Това съвпада с предположението, че извършителят е неорганизиран — отбелязвам аз.
Макар другите неща да не съвпадат.
— Налагането на ходилата е рядко срещано тук — казва Симънс. — Характерно е за Южна Америка и части от Близкия изток, както и за Сингапур, Малайзия и Филипините.
— Трябва ли да знаем още нещо? — пита Бари.
— Засега разполагам само с това. Ще изследваме канализацията, разбира се, след което вероятно ще имаме повече информация.
Работата на криминолозите представлява процес на идентифициране и индивидуализиране. Индивидуализацията е характерна с откриването на улика от уникален и специфичен източник. Отпечатъците са индивидуални за всеки един човек. Куршумите в повечето случаи могат да бъдат индивидуализирани до точно определено оръжие. ДНК-то е върхът в индивидуализирането.
По-голямата част от уликите могат да бъдат само идентифицирани. Идентификацията е процес, при който се класифицират улики от общ — но не и уникален — източник. Ако в премазан череп бъдат открити метални частици, те ще бъдат изследвани и идентифицирани, че произлизат от метал, който най-често се използва за производството на чукове. Идентификация.
Всичко може да се случи. Ако имаме заподозрян, ще проверим дали притежава чук. Установяваме, че притежава. Следите по черепа на жертвата могат да съвпадат с острата част на чука, а последващото разследване може да установи, че по ръбовете му е останало ДНК-то на жертвата. Сваляме отпечатъци от дръжката и откриваме само тези на заподозрения. Идентификацията и индивидуализацията могат да решат съдбата му.
Процесът е много трудоемък и изисква не само техническа експертиза, но и логическо мислене, благодарение на което да бъдат свързани точките. Бях забелязала очевидното — кръвта в басейна — и бях предположила, че извършителят е плувал в него. На базата на тази информация Кали видя мокрите плочки и достигна до невидимия отпечатък от крак.
Прецизността на Шерлок Холмс е само една приятна фантазия. В действителност сме като мислещи вакууми. Засмукваме всичко, обмисляме го и се надяваме да разберем какво сме намерили.
Стоя на двора с Бари и чакам Кали да приключи с фотографа Дан. Денят беше дълъг, а мислещите вакууми са вътре, за да засмукват. Алън също трябва да приключи скоро. Нямам търпение да си тръгваме.
Бари вади от предния джоб на ризата си кутия „Марлборо“. Старата ми марка, мисля си, изпълнена с копнеж.
— Искаш ли една? — предлага ми той.
Боря се с огромното си желание да приема.
— Не, благодаря ти.
— Отказа ли ги?
— Ще им се наслаждавам чрез теб.
— Ха — отвръща великодушно Бари, докато пали клечка кибрит. — Ако ме помолиш достатъчно мило, ще издишам в лицето ти.
Приближава пламъка до цигарата си, пали я и всмуква жадно.
Издишва струя дим. Тя образува голям облак, който увисва между нас, защото няма вятър да го разкара. Ноздрите ми потреперват. Усещат сладкия аромат на порока, ах, ах, ах.
— Смятам да посетя момичето на сутринта — казва Бари. — Ще се радвам и ти да дойдеш.
— Обади ми се на мобилния.
— Няма проблем. — Дърпа си отново от цигарата и кима към къщата. — Как ги виждаш нещата засега?
— Всичко е много объркано. Единственото ясно е, че зад действията му се крие някакво съобщение. Въпросът е дали е предназначено за нас или само за самия него? Дали иска да разберем какво е значението на всичката тази кръв и затова ли е написал онези думи на стената? Това преднамерено ли е било? Или го е направил, защото гласовете в главата му така са наредили? — Обръщам се към къщата. — Наясно сме, че е уверен, дързък и компетентен. Нямаме представа дали е организиран или неорганизиран извършител. Не знаем от какво се страхува… все още.
3
Международна неправителствена и независима организация за защита на човешките права. — Бел. прев.