Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Защо?
Змеят го изгледа с учудване.
— Как защо! Ами че аз не умея да мисля глобално! И ти не го можеш, строго погледнато. Мисленето е конкретно, според обхвата на емоциите. Тогава се избягва залитане в самозаблуда. Просто още не съм дорасъл да мисля всеобхватно. Абе, аз що ти се обяснявам!…
— Не, не, почакай, та ти нищо дори не погледна в списъка, освен първото!
— Сериозно? Напротив, ченге, мога да ти изрецитирам всичките „точки“, точно както си ги съставил. Хубаво. Сам си го изпроси.
Няма да карам по ред, прескачам „А.И.Е.“ и започвам от… превенция на тежки престъпления. Извинявай, това как си го представяш? Дракони-полицаи? Страхотно! Нещо май ти хлопа дъската, човече.
— Имам предвид…
— Нищо нямаш предвид! Намесваш ни във вътрешни си ваши неща. Ха! Да не би задната ти мисъл е наказване на апаши по ултрабърза процедура? Прочистване, както би се изразил, на доброто човечество от злобари, изроди, насилници, мафиоти. Много благородна идея. Нарича се тероризъм, ако не знаеш. Като нищо ще включиш в листата излишни, вредни, недостойни за живот лица, наркоманите и хомосексуалистите.
— Наркодилърите. Зависимите от дрога — те трябва да се лекуват.
— Това съвсем малко променя нещата. После. Написал си предупреждаване за стихийни бедствия. Екстра. Да пъдим от Балканите бури? Да укротяваме земетресения? Защо само тук, а не по целия свят?
— Нямам това предвид. Само нещо като служба за своевременно алармиране…
Змеят не го слушаше:
— Точка „образование“. Може да значи какво ли не. Само че си имате достатъчно добри постижения в тази област, припомнете си ги сами, дори можете да реконструирате вещерската наука, макар че ви е рано… и късно. Забрави ние да ви открием килийни училища, народни читалища и университети. Така. Ах, да — здравеопазване. Здраве. Уж хубаво. Прелестно. Обаче в скоби има едно „евгеника“. ДОРИ АКО предположа, че няма нищо общо с нацисткото съдържание, това пожелание пак е съмнително. Искаш да наплодиш витяци? Предлагаш да ви опрашваме момите? Ми да, чужд задник лесно се предлага. Ааа, друго било. Тц. Не се занимаваме с генно инженерство, не си познал, ченге. Потърси самодиви за тая работа. Може откакто ни е разумна расата, да сме подобрявали организмите си, но това слабо прилича на „селекция“. Ние… сме други.
— В смисъл?
— В смисъл най-разумно би било да питаш за това змеица — тя най-добре и най-точно знае в кой момент е способна да зачене и да има здрава рожба без наследствени аномалии… Ама и надали нашите момичета масово ще си паднат по вас! — Змеят изведнъж тресна с юмрук камината, сякаш освирепял от собствените си думи.
Овладя се светкавично и комай даже задържа силата на удара си. Георгиев местеше поглед от закачената от ръката на Иван тухла към омекващия му пестник. Тухлата бе разбита в прах. По кокалчетата на пръстите нямаше и следа от ожулено. Змеят изръмжа по-спокойно:
— А и да се случва чат-пат, недей си точи лигите за бърз прираст на населението. Не споменавам изобщо, че тази работа е твърде лична — току-виж ти сам си го знаеш, че любов по държавен указ не става. А и да става, пак не бива. Ти да не си бил комсомолски секретар, а?… Млъкни. Не съм свършил.
В паузата Иван изгълта съдържимото на чашата си. Изсумтя.
— Следващата ти приумица е туризъм… Туризъм ли? О, не… Това е просто… без думи. Пропуснах ли нещо? О. Превъзпитаване на криминални точка-запетайка нова система следствие, съд и наказания тире намаляване количество затвори… Ха… Този връх ме е страх да го тълкувам, съвсем не ми се мисли какво си имал предвид. Ще ми се да вярвам, че не е нещо повече от най-безобидната възможна идея — промиване на престъпни мозъци. Абе пич, кой одеве каза фразата „морални стойности“? Това — за морално ли го намираш? И прощавай, може да греша — да не би да замисляш да построиш затворите в Долната земя? След като ги сринеш с булдозери тук? Ще ни пращаш каторжници? Особено опасни злодейци? От Змейската земя няма как да избягат и застрашат тукашното ти общество, прав си. Значи ни поверяваш роля на надзиратели. Просто се чудя как да ти благодаря за честта. Ако ти перна шамар, може да ти откъсна умната глава. Затова ще ти подаря развитие на идеята — срещу скромно заплащане България би могла да опразни всички зандани по света! Ставаш в ООН-то и викаш: „Абе господа, дайте ни вашите отрепки, отървете се от тях, престанете да трошите грешна държавна пара зарад крадци и бандити! Намалете си данъците! А за да сторите това — опайте ни ги насам сите ваши айдуци! Само към всяка партида, към всеки синджир роби искаме по един списък: кого след колко години да ви го върнем превъзпитан, кротък, законопослушен, същинска божа кравичка!“ Чудо и приказ, нали? Кажи, защо не видях в хартийката ти пункт търговия. Вече знам какъв ще ви е вносът: шаячни раирани дрехи и бодлив тел!