Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Ама тя не е Елена по рождение… Всъщност, няма значение. Май нищо няма случайно на този свят, а? — засмя се Димитър.
Сетне неловко мълчание увисна в гаража.
— Горе в стаята има вещи, книги. Разполагайте с тях. Ние нямаме нужда. Достатъчни сме си ние самите и Обичта. Аз имам Обич към теб, змейски татко Димитър.
В стъклото на прозореца забръмча муха, навярно стоплена от калорифера.
— Тръгвам — рече оръженосецът. — Жалко, че не остана време да иззидаме камината в хола.
Бате Митко късо посочи гостенина си с палец:
— Не ти казвам сбогом, Алванд.
— Да. Довиждане тогава.
Бате Митко не се обърна подир змея. Лъхна и секна прохладно течение от вратата.
По дланта си Димитър пазеше топлина на здраво мъжко ръкостискане. Изпуши още една цигара, преди да се качи в къщата. Там той обърна една ракия за щастието на всички Слънчеви чеда… и човешки рожби.
После се върна в гаража. По „Ладата“ имаше още работа.
4.
Заведението се казваше „Поли“. Бронзови букви образуваха силует на рибка, а за да подчертаят приказния произход на емблемата, собствениците на коктейл-бара бяха поискали от художника да изобрази и коронка, за да се знае, че рибката е златна.
Някога мястото на заведението беше само една просторна, дори прекалено просторна тераса. Още от времето на знаменитото 58-о постановление за стопанската инициатива на гражданите обаче, над терасата надвисна удължен скат на покрива и защитената от преки атмосферни влияния площ се превърна в кръчма „Златната рибка“. По-късно собствениците остъклиха терасата изцяло, облицоваха я отвътре с ламперия, поставиха плетени маси и столове, смениха бар-плота, купиха прозрачен хладилен шкаф за безалкохолни напитки. Така от бившата кръчма остана само старата емблема, запазена вероятно по сантиментални съображения. По-възрастните посетители я знаеха под едно заглавие, младите — под друго. Но дори в тази претъпкана със заведения махала, „Поли“ се радваше на добра посещаемост, може би заради достъпните цени или впечатляващата квадрофонична уредба с кристален звук.
Още по светло в коктейл-бара се събираха постоянни компании, отбиваха се виладжии и просто случайни посетители.
Днес до някое време персоналът имаше порядъчно работа, което означаваше добра надница. По принцип, заведението стоеше отворено, докато има повече от един клиент.
Но ето, че още от ранен следобед на крайната маса до малката, почти декоративна камина заседна мрачен млад мъж, който си поръча цяла бутилка „Финландия“ и две кутии „Марлборо“ за мезе. Сетне процеди през зъби на сервитьорката, гледайки през нея, да сменят радиостанцията на уредбата или да пуснат си-ди, или касетка със свястна музика. Имаше нещо твърде непререкаемо в клиента, а пронизващите му очи почти уплашиха момичето и тя помоли бармана да сложи някаква касетка, защото повечето компактдискове бяха в онзи стил, който мрачният посетител не одобряваше. Барманът, обикновено отстъпчив, и този път нямаше нищо напротив да угоди на клиент, но се посмръщи и тревожно изгледа мъжа, сврял се в ъгъла. Стори му се особен и той кисело си рече, че може би по някое време ще се наложи да го изхвърли навън. Имаше и опит, и физика за подобни аварийни положения, но никак не обичаше тъпашки селски изпълнения. Учеше във ВИФ, сега НСА, и това му позволяваше да се самооценява по-високо от местното население, тоест — като осмислен привърженик на по-цивилизовани маниери.
Изборът на музика обаче го затрудни, но най-сетне откри нещо, което определено бе добър компромис — стара касетка на сръбската рок-банда „Сребърни криле“.
След това продължи да се задява с другото момиче, съвсем новопостъпило на работа в заведението. Хрипкавият глас на вокала запълни бара и младежът забрави за проблемния клиент.
А той, клиентът, се заслуша в песента, за кратко чертите му се загладиха, лицето за миг просветля. Очевидно позна музиката, в което нямаше нищо чудно — изглеждаше достатъчно голям, за да я помни отпреди двайсетина и повече години.
Първата сервитьорка изпита необяснимо облекчение от реакцията на посетителя.
Но мрачният мъж я стресна отново, след като изгълта, все едно беше лимонада, три пълни чаши водка една след друга. И да се беше намръщил при това, нямаше как да се разбере по свъсеното му лице. Запали цигара и зяпна в бутилката.
Заведението междувременно се пълнеше, поопразваше, пак оживяваше и скоро взе трайно да задържа хора. Касетката свиреше безспир в режим Continuous Play и се харесваше на всички.
Мрачният клиент не припадна от водката. Когато сервитьорката се приближи да разтреби съседната маса, го чу да си мърмори. Момичето неволно се заслуша.