Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Аааа… Разбирам. И затова не съм тук да търся някому сметка. Но така или иначе — скоро си тръгвам. Да. Може да се каже. И по-добре вземи че ме забрави. Забрави ме и ти, и шефовете ти. Живейте си своя живот. Оправяйте го както умеете. — Иван притихна за момент. — … Това, дето го помисли, хич ли не ми милея за страната, в която съм израснал… Не е твоя работа, за кое ми милее, а за кое не. Не мога да ти помогна. Не искам. Сбогом. Гледайте си земните работи и бъдете рахат.
Георгиев остана само няколко секунди неподвижен, а после отсече разочарованието си и стана. Повече искаше да демонстрира, че и хората умеят да се държат достойно.
Змеят Иван — (Боже, какъв идиотизъм, помисли си Ясен, как е възможно един змей да се казва Иван?!?) — бе станал непристъпен и далечен, по-далечен и недостижим от хималайски връх, от Проксима Центавър, която уж била най-близо до Земята…
Георгиев не издържа и отвори уста, за да попита още нещо, може би съвсем лично…
— Да не твърдиш, че Жоро е по-подходящо име за един дракон? — обади се Иван.
— Господин Чакмаков…
— Пречиш ми да се напия! — прекъсна го змеят, без да го поглежда, без да загуби вида си на потънал в себе си… и нереален с петната истинска своя същност, които изникваха по него и пропадаха, досущ слънчеви зайчета.
Подминавайки бар-плота, Ясен неволно се натъкна на въпросително повдигнати вежди на бармана. Сви рамене и продължи.
Пред вратата устоя на изкушението да се обърне.
Не се надяваше, че змеят може да хукне подире му. Не му хрумна подобна нелепица. Въпреки това Георгиев още няколко минути остана неподвижен и втренчен в светещата фирма на заведението, машинално чудейки се защо златната рибка се казва Поли.
Нюхът на ченге го предупреди за неприятности. Група мъже на тротоара между заведението и неговия автомобил привлече вниманието му. Охо, ще възниква ситуация май…
Мъжете стояха и с мрачни физиономии, навити я за пиячка, я за скандал, слушаха диалога между двамина от тях:
— … Бе мани го оня, оти момчето е сачма, у нихно село сите са таквиа, ти не си търси белята, аре по-арно да одим у билярда, тамо че ти мине. Заеби глупости…
В отговор се посипаха почти нечленоразделни приглушени закани.
Остър и стремителен като брадва, Ясен крачеше право към колата си и групичката разсеяно се отдръпна, за да му сторят път.
— Ей, мъжки… — подвикна на Георгиев онзи, когото убеждаваха да се откаже от нещо си, което хич не интересуваше Ясен. — Я ка̀жи, вътре седи ли още един такъв особено шантав наглед, а…?
Ченгето се закова на място и, вместо отговор, бавно пристъпи към здравеняка, който му се стори вече познат. Човекът бе бесен от обида, но раменете му стърчаха страхливо нагоре. Георгиев почти завря лице във физиономията на запиталия го мъж. Различи следи от тежко оскърбление по носа на човека и се досети по миризмата, че това е същият, който изхвръкна навън преди половин час. Ясно. Георгиев бе в състояние да го разбере, но не и да му съчувства.
Мъжът отначало замига на парцали, а когато Ясен засъска свирепо към всички насъбрали се, дори плахо се люшна назад.
— Чупка, момци! Слушай си авера и припкай „у билярда“, пишман-биткаджия такъв, да не те събират после с прахосмукачка… И вие също, дим да ви няма, че ще станете трудни не само за рисуване, но и за фотографиране!
— Абе…!
— Аде! Ъ? — Георгиев лудо завъртя очи, отметна якето и постави пръсти на пистолета. И след секунда махна ръка от кобура, оправи сакото си. — Всъщност, що ли се занимавам с вас? Чао, пичове, ще ви скивам в моргата.
Може би под маската на студения му яд пролича неподправения страх, който зарази струпалите се за отмъщение юнаци, още повече че им беше прясно изживяването в „Поли“. Навярно си припомниха как бягаха досущ хлебарки от заведението, защото, когато Ясен запали джипа и отлепи гумите от бордюра, в огледалото за обратно виждане съзря тайфата приятелски да дърпа засегнатия си аркадаш в противоположна на механата посока. Здравенякът не се съпротивляваше, макар по устните му да личеше, че псува.
Автомобилът забуча с всичките си конски сили по шосето към София. Ясен пусна за малко волана и избърса в коленете изпотени длани.
„Отървах ги копеленцата“ — помисли си той, изпреварвайки на забранено.
Не е голяма грешка да спасиш човешки живот — беше казала веднъж жена му.
— Наистина, не е чак фатална… — измърмори си под носа Ясен.
Бившата му жена. Тя прекрасно знаеше колцина кретени биват отървани от полицаи, без да го заслужават, ала една улична саморазправа, нека и абстрактно справедлива, е категорично неприемлива, незаконна.