Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Очакваше следващите няколко метра да бъдат най-трудните в живота му, но не позна. Дори небрежно срита търкаляща се под краката му червена банкнота от пет хиляди лева.
Седна срещу потъналия в себе си мъж. Задържа поглед върху три пепелника, от които върху покритата с матово стъкло маса изпадаха фасове. Сетне намери сили да вдигне очи към съществото, което търсеше.
Което толкова дълго бе издирвал в сивия скучен мръсен ежедневен свят. В мараня край човешката маска мъждукаше истинската телесна форма. Георгиев не изпита нито страх, нито радост. Това дори не го учуди.
Змеят бавно изплува от мислите си. Видя срещу себе си бледосини изцъклени очи под светлоруси вежди. Мигна. Забеляза празната чаша, която Ясен Георгиев обхващаше с длан. Мълчаливо му сипа водка от бутилката си.
Георгиев очакваше очите на дракона да бъдат остри, изгарящи. Но Иван го гледаше угаснало, помътняло и безразлично, сякаш бе препариран.
Сътрудникът на държавната служба, която уж не беше за мръсни поръчки, първи наруши проточилата се пауза:
— Знам кой си.
Гласът на змея прозвуча прекалено човешки:
— Браво. Спечели си питието. Спечели още едно, като ми го обясниш на мен. Ще ми е интересно някой да ми отвори очите най-после.
Реакцията представляваше жива подигравка, но даваше възможност да се завърже разговор. Георгиев не се поколеба.
— Според документи — каза той полугласно, — ти си Иван Чакмаков, български гражданин. И наистина си такъв. Но не изцяло. Другото ти „Ти“ е нечовешко. Допускам, че то е истинската твоя същност, всичко останало е видимост. По този начин ти си… змей. Име — неизвестно, фамилия, ако имате такава, също. Гражданство… хм, да речем, че си поданик на някакво драконско царство в Долната земя…
— А стига бе. Ти ма умря, майна.
— А може пък да си цар, княз… първи гражданин, знам ли. Понеже не съм наясно, мога само да правя предположения, които навярно ти се струват смешни и нелепи… дано не ги възприемеш като оскърбителни…
Сега — пауза… нека поеме топката.
След малко змеят шавна и хмъкна:
— Що млъкна бе, ченге? Забравил си патроните от ютията — от заплес ли е?
Георгиев реши, че ще е уместно пак да смени тона:
— Оставих пълнителя нарочно. Тук съм… да преговарям.
— Я. Остави молба в три екземпляра и се пръждосвай. Не съм в настроение.
— Имам го писмено.
— Какво… К’во е т’ва бе?!
Бръчкаше чело над подадения лист.
— Позволих си на своя глава… виж, ще ти призная — представлявам тук само себе си. Сметнах, че ще е безсмислено, а може да се окаже и вредно, да пусна информацията за теб по каналите на ведомството. Първо реших да установя личен контакт. После заедно с теб ще решим какво ще правим. Това са точките, по които, след уточняване на процедурата…
— Тази дивотия за „алтернативен енергиен източник“ — какво общо има с мен?
— Възникнала е ситуация… Проблеми с атомната електроцентрала, не, не, просто ни натискат, засега мекичко, предварителна подготовка, но от Европа ще настоят за закриване на реакторите в Козлодуй, и признавам, лично на мен ми хрумна…
— Да туриш по един змей до всяко парно котле в България ли?
— Не. За спасяване на атомната енергетика. Защото връщане към въглища и нефт е…
— Ми направете си термоядрени централи, мен к’во ми дреме, тук съм на частно посещение — той хвърли листа, — ясно?
— Не, чакай, чуй ме — настоя Георгиев. — Навсякъде по света са тръгнали да свиват ядрената енергетика, подета е същинска кампания по дискредитирането ѝ, най-вече по линия на радиоактивните отпадъци. А те наистина се утилизират невероятно глупаво, сякаш нарочно, макар че има брилянтен изход за погребването им, става дума за свръхдълбоки сондажни шахти… Не, не, това са подробности, важното е, че проблемът е решим без никакви странични ефекти. Обезпокоителното се състои в настъплението на нефта. Но петролът, първо, е не по-малко опасен за екологията от радиоактивни боклуци; второ — представлява опасно икономическо оръдие за политически диктат в ръце на държави със съмнителни морални ценности, а и в края на краищата — петрол и въглища като гориво, ами че това е деветнайсети век, по дяволите! Крачка назад в развитието на технологиите…
— Това. Не ме. Интересува.
Ясен не очакваше точно това. А навярно следваше да го допусне. Попита сдържано — все още сдържано: