Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Превръщаш нещата в абсурд…
— Аз ли? Абсурдът е вграден в темелите на стройния ти проект, Ясен Живков Георгиев, но внимавай — разстлах твоите точки като гобленчета, та сам да се полюбуваш какви мечтания си избродирал, виж я картинката на собствените си желания.
Ясен мълчеше, но умът му трескаво търсеше аргументи. Осъзна, че змеят не е изопачил неговия план, а просто му сочеше неща, които можеха да се случат… да бъдат поискани, заявени от хората, когато него, Георгиев, неизбежно изместят от важните преговори със змейовете…
— Няма да има преговори, ченге. Нито сега, нито след сто или хиляда години. Държавите ви нямат никаква стойност за нас. Не обичаме тълпи, а личности. Стойностни личности. Такива, за които не е от значение колко крака имат и как са им оцветени кожите и космите… — Змеят изведнъж въздъхна. Посъживените му по някое време очи угаснаха отново.
— В момента не мислиш за онова, което трябва — каза той. — Тревожиш се за бош шейлер. Вземи се притесни, че точка първа противоречи на всичко останало в листа. Декларира ми пламенен патриотизъм, а какво излиза после? Да ви вземем под крило. Да ви решим вашите проблеми. А нали уж не искаш повече „Батковци“ за тази страна? Недоволстваш срещу „благодетели“ и „освободители“, ама… В крайна сметка — какво искаш? Да превърнеш България във васал на хипотетична змейска империя? Ще се разочароваш.
Змеят Иван надникна в кутията Малборо, но тя беше празна.
— Най ме жегна — продължи унило — не друго, ами „съмнителните морални ценности“. Ах… а лично твоите ценности — какви са? Храбрец си ти, македонски сой, но вгледай се в сърцето си — и се уплаши!
Ясен не бе в състояние да признае провал.
— Зарежи глобалните неща. Нека говорим конкретно. За България ще е много добре да се отърве от горивната зависимост. ЩЕ задишаме по-леко. Ще спрем да превиваме гърбове в поклони. Хайде, нека не си мечтаем за някакво лидерство в региона, достатъчно е да престанем да живеем като бедни скотове…
— За да заживеете като богати скотове ли? — змеят като че леко въздъхна. Приведе се напред и попита: — Ти, виждал ли си мои снимки? Вероятно досието ми разполага с няколко ефектни кадъра. От моргата.
Георгиев не отвърна нищо, защото наистина бе виждал такива снимки. Мъчително преглътна.
— Направиха го хора — тихо промълви Иван. — Не става дума за българи ли, гърци ли — хора. Не изпитвам гняв заради това. Все пак онази случка ме освободи от човешката плът… — змеят протегна напред ръце и ги загледа в унес. — Но оттогава нямам желание да подавам крило на хората. Поне не на всички. Отнехте ми твърде много, макар че… кой съм аз, че да ви съдя…
Георгиев с далечен, сякаш несвързан с него ужас, забеляза как по кожата на Иван пробягват нещо като вълни. Все едно тялото му бе телевизионен екран и върху човешката плът изникваха островчета блестящи люспи. Променяше се и структурата на главата, ръцете за миг се превърнаха в лапи с остри нокти, над раменете трепнаха криле…
— Не искам да споря с теб по същество — говореше змеят. — В цялата светоспасителна ария, част от която ми изпя, ще ти посоча само още една от многото фалшиви ноти. Спомена, че държавите производителки на петрол имали съмнителни морални ценности. Не че не съм съгласен с нещо, което е вярно, но кажи, спрямо какво сравняваш тези съмнителни ценности? Кое ти е еталон? Чистата идея? Нима нещо конкретно съществуващо? Но това са дребни подробности и като цяло твоят свят не ме вълнува толкова силно. Той не е мой. Може да съм роден тук — и какво от това? Този свят ме разстреля като куче. Обаче на практика, не само от това ми е чужд. Толкова чужд, че не намирам основания дори да го смятам за враждебен.
Ясен сведе лице към масата. Всички угарки в пепелника бяха изпушени до филтъра. Каза съвсем искрено:
— Съжалявам. Просто искам да те подсетя, че тогава времената бяха съвсем други. Официално си загинал при нещастен случай при обслужване на армейско въоръжение. Като се появи, си помислих, че работата е активно мероприятие на ДС по внедряване… В азбучния ти секретен картон пише: въоръжен опит за нарушаване на държавната граница, вследствие на психическо разстройство. Дата, година. Просто разбери.