Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
А после един ден — след поредния набег — се беше върнал и бе намерил цялото си семейство мъртво. Телата на баща му и дядо му лежаха насечени на парчета, а майка му и сестра му ги нямаше. Така и не беше намерил онези, които ги бяха отвлекли, а Дърбин беше много по-гибелно място дори от близките хълмове. Той се качи скришом на един кораб за Крондор и не го намериха през цялото пътуване.
Всичко му беше непознато, но все пак се добра някак до едно село извън града и там постъпи като слуга при едно семейство — хранеха го и обличаха срещу работа. Щом стана на шестнайсет, се върна в Крондор и се записа в армията на принца и на двайсет и пет вече беше станал водач на Първопроходците. Но и сега, десет години по-късно, още помнеше звука на робовладелския бич, плющящ във въздуха.
Когато стигнаха района източно от Квесторско око, с него все още имаше петима от Първопроходците. Двама вече се бяха отправили на юг, за да отнесат сведенията на маршал Грейлок. Нямаше укрепления като онези по средата между Сарт и Квесторско око. Имаше две наблюдателни кули с конници, готови да отнесат вестта, когато кралските сили достигнат до определен пункт в марша си на север. Субаи ги беше показал подробно на картите и най-добрият подход на Ерик щеше да е да ги завземе преди да са успели да пратят предупреждение. Субаи имаше вяра на фон Даркмоор и знаеше, че неговите Пурпурни орли ще завземат бързо тези позиции.
Беше оставил четирима от хората си високо в хълмовете и сега се спускаше с петия по стръмните склонове, за да видят какви са тези шумове. Конете си бяха оставили високо горе и не се притесняваха, че ще ги открият, освен ако не се натъкнеха случайно на някой пост — но при този пресечен терен тук едва ли имаше някакъв пост. Двамата стъпваха много бавно, за да не разместят камъните и да не се затъркалят с тях в пропастта.
Имаше достатъчно дървета, за които да се хващат, но теренът беше убийствено коварен.
Стигнаха до ръба на една стръмна канара и погледнаха към пътя на петдесет стъпки надолу. Субаи извади изпод куртката си тънко руло пергамент и малка кутийка с няколко пръчици за писане и грижливо нарисува това, което виждаше, като добави няколко бележки. После каза на спътника си:
— Огледай добре всичко долу.
Цял час наблюдаваха как събраните от Кралството робски тълпи копаят окопи пряко на пътя, по който трябваше да премине армията на Грейлок. Вдигаха се и валове, но за разлика от земния насип на юг, тези тук бяха съоръжения от камък и желязо. Недалече от предния край на укреплението бяха вдигнали ковачница и адските й пламъци мятаха червеникава светлина над стотиците окаяни, трудещи се за нашественика. Обикаляха стражи и плющяха с камшици, за да не дават миг отдих на изнурените от непосилния труд работници.
До слуха им стигна и стържене на триони и двамата видяха, че недалече от брега е вдигната и дъскорезница. По пътя яздеха конници, волски коли бавно се тътреха към строежа.
Взе да се стъмва и Субаи каза:
— Трябва да се връщаме горе, иначе нощта ще ни заклещи тук.
Стана, но щом направи една стъпка, спътникът му възкликна:
— Капитане, виж!
Субаи погледна и изруга. По протежение на пътя, докъдето му стигаше погледът, ярко светеха други светлини — още и още ковачници, факли и още всевъзможни признаци, които подсказваха само един, смразяващ факт. Кралството нямаше да спечели тази война по начина, по който я водеше. Той закрачи нагоре по склона. Призори трябваше да започне дългото, много дълго донесение за Грейлок. А след това трябваше с всички сили да препусне за Ябон, преди да е паднал. Ла Мут, Зюн и Илит вече бяха в ръцете на врага и Субаи разбираше, че кралят и принцът на Крондор още не си дават сметка колко близо са до това да изгубят провинция Ябон завинаги.
А паднеше ли Ябон, щеше да е само въпрос на време преди нашествениците отново да се обърнат на юг и да се опитат да си върнат Крондор. И целия Запад.
19.
Решения
Вятърът метеше пясъка по брега.
Слънцето се издигаше. Пъг крачеше ръка за ръка с Миранда. Бяха вървели така и си бяха говорили цяла нощ, и почти се бяха разбрали по няколко жизненоважни въпроса, стоящи пред тях.
— Но не разбирам защо трябва да предприемаш нещо точно сега — каза Миранда. — Мислех, че след като си отпочина в Елвандар през тези няколко седмици и се отърси от този свой гняв към принца, е, мислех, че просто ще можеш да пренебрегнеш глупостта на Патрик.