Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Вие бачкате ли при Петте краища?
— Не. И не ме питай къде бачкаме.
Даш се ухили в тъмното.
— Поне засега — няма.
— Никога, шериф Пале, никога.
— Нещо друго? — попита Даш.
— Друго няма.
— Предай благодарностите ми на стареца.
— Той не го направи от обич, шериф Паленце. И ми каза да ти предам още нещо.
— Какво?
— Не ни заплашвай. В деня, в който обявиш война на Шегаджиите, ще трябва да си взимаш меча в леглото.
— Тогава му предай, че съветът е двупосочен.
— Тогава лека нощ.
— Беше ми приятно да те видя, Трина.
— За мен е удоволствие, шериф Паленце — отвърна жената, шмугна се през вратата и изчезна.
Даш галантно изчака да минат пет минути, за да е сигурна, че не я следят. Пък и можеше да я намери винаги, когато поиска. А по-важното беше, че умът му се бореше трескаво с въпроса кой бе убил хората му.
Измъкна се в тъмното навън и тръгна към щаба си.
Като видя гледката пред себе си, Ру се изкиска. Накор подскачаше като скакалец и подвикваше на работниците, които се мъчеха да изправят статуята. Ру спря фургона си встрани от пътя да пропусне другите фургони и коли да минат, скочи от капрата и отиде до фургона на Накор.
— Какво правиш? — попита го със смях.
— Тия тъпаци са решили да унищожат това произведение на изкуството!
— Мисля, че ще го поставят точно където искаш, но защо го искаш точно тук? — Ру посочи празното поле пред портите на Крондор. Земята принадлежеше на някаква малка ферма, но къщата беше унищожена и сега от нея личеше само едно овъглено петно от основите.
— Искам всеки, който влиза в града, да я вижда — отвърна Накор, докато работниците изправяха статуята.
Ру се смълча. В изражението на жената имаше нещо, което плени погледа му. Изгледа я продължително и каза:
— Наистина е много хубава, Накор. Това ли е богинята ти?
— Да, това е Господарката — каза Накор.
— Но защо не я поставиш в средата на храма си?
— Защото все още нямам храм — отвърна Накор и махна на работниците да се върнат при фургона. — Трябва да намеря място, където да се построи.
Ру се засмя.
— А, не! Вече ме изнуди за един склад в Даркмоор. Освен това няма никакви сгради до Храмовия площад.
Очите на Накор блеснаха.
— Да! Храмовият площад! Точно там трябва да го построим!
— Виж, строители имам — каза Ру и изгледа Накор с присвити очи. — Само че благотворителността в последно време ми е кът.
— Ясно — засмя се Накор. — Значи имаш пари. Стиснат си само когато имаш златце. Когато си разорен, ставаш много щедър.
Ру се засмя.
— Ти си удивителен човек, Накор.
— Така е — съгласи се той. — Виж, имам пари, тъй че няма да се налага да ми вдигаш храма, но бих искал да получа някои: да го наречем отстъпки?
— Ще видя какво мога да направя. — Ру се озърна предпазливо, сякаш искаше да се увери, че не ги подслушват. — В града все още е доста объркано. Много собственици на терени са умрели, а Короната още не е постановила кое на кого е.
— Искаш да кажеш, че Патрик още не е заграбил земята, за която няма претенденти.
— Схващаш — каза Ру. — Щипачите на имоти имат предимство, ако собственикът не потърси правата си. Случайно знам, че празното петно в северозападния ъгъл на Храмовия площад, над храма на Лимс-Крагма, беше собственост на един мой бивш партньор. Никога не е било лесно да го пробута човек, защото е между храма на Богинята на смъртта и храма на Гуис-ва. Старият Кроули се опита веднъж да ми го продаде, но аз отказах. Кроули не преживя войната и сега земята е без собственик. — Ру продължи шепнешком: — Не е оставил живи наследници. Тъй че или си ти, поредният щипач, или Короната ще си го вземе.
Накор се ухили.
— Не ме притеснява да съм между Богинята на смъртта и Ловеца с Кървавите челюсти, тъй че съм сигурен, че и Господарката няма да я притеснява. Ще ида да го огледам.
Ру отново хвърли поглед към статуята.
— Наистина е много добра.
— Скулпторът се вдъхнови — засмя се Накор.
— Не мога да повярвам. Кой е моделът?
— Една от ученичките ми. Много е красива.
— Виждам.
Накор се качи на фургона си, махна на работниците да наскачат отзад и го попита:
— А ти накъде си тръгнал?
— Връщам се в Рейвънсбърг. Възстановявам хана на Мило — „Червена патица“. Нали дъщеря му сега живее в Даркмоор, ще ми продаде половината дял.