Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Вярвам ти — каза Дуко. — Аз съм преди всичко войник, но човек трудно може да стане висш пълководец в родината ми, без да си има работа с принцове и владетели. Повечето от тях се грижат по-скоро за собствената си суета, отколкото да намират решения за проблемите, а и нерядко ми се е налагало да се пазя от хора, действащи против интересите ми в двора на моя работодател. В края на краищата едва ли сме чак толкова различни.
— Е, всеки, който погледне историята на Кралството, ваша милост, и си помисли, че срещу всеки победител не е имало по един победен или че всички земи на Запада са прегърнали Кралството с отворени обятия, е глупак. В края на краищата историята са я писали кралски писари, а ако искате да видите нашето присвояване на Запада от малко по-друга перспектива, бих ви препоръчал една-две истории, публикувани в Свободните градове, които не хвърлят много розова светлина на нашите владетели.
— Историята се пише от победителите — каза Дуко. — Но от историята нямам голяма полза. Тревожи ме бъдещето.
— Разумно звучи, предвид сегашните обстоятелства.
— Точно в момента много ме тревожи онзи кешийски офицер и какво може да ни донесе бягството му.
Джими кимна.
— Малар му показваше документите, когато го намерихме. Сигурно тъкмо е започнал да му обяснява важността на заповедите, които получавате. Ако не е нищо повече от „Крондор е уязвим“ и ако кешийците мислят, че ще подсилим отбраната му заради откриването на шпионина, може да избегнем проблемите там. Но ако е запомнил някои подробности, ще може да каже на господарите си, че не сме в състояние да укрепим Крондор.
— Ако успея да прогоня кешийците от Края на сушата, това ще помогне — каза Дуко.
— Да, би помогнало — отвърна Джими. — Но без подкрепления не виждам как бихте могли да го направите. Едно е да се издържи на обсада, но да предприемете ефективно контранастъпление… — Сви рамене.
— При цялата тази огромна пустиня в тила им, впечатлен съм колко добре успяват кешийците да снабдяват армията си срещу Края на сушата — каза Дуко. — Ако можехме да откараме част от флотата и да прихванем снабдяването им от Дърбин, щяхме да ги поразтърсим здраво, но без това представа нямам как можем да ги стреснем. Помолих принца да прати Рийвис с една ескадра на рейд при Дърбин… Но, изглежда, не е склонен.
— В сравнение с предишните ни войни с Кеш това все още е „недоразумение“. Разбираемо е защо Патрик не е склонен да го разширява — каза Джими. — Точно сега ми липсват идеи, милорд. — Стана. — Ако ме извините, бих искал да се поразходя и да си проветря малко главата. Иначе току-виж съм заспал на масата ви.
— Сънят лекува — каза Дуко. — Ако имаш нужда да дремнеш, няма да кажа „не“. Видях белезите, дето ти ги е оставил кешиецът.
— Ако наистина изпитам нужда след разходката, милорд, ще поспя малко преди вечерята.
Дуко му махна и Джими излезе. Ханът, превърнат в щаб, гъмжеше от чиновници, запретнали ръкави да се справят с многобройните изисквания на командването. Досмеша го като си помисли как чиновничеството се налага над много по-безгрижната организация, позната на отвъдморските наемници. Един капитан в Новиндус трябваше да се грижи за организацията колкото един барон — за не повече от неколкостотин души. Генерал като Дуко едва ли разполагаше с повече от няколко хиляди под своя команда. Сега изведнъж тези неорганизирани наемни мечове бяха принудени да се държат като редовна армия. Джими си помисли, че не един чиновник ще си изкара подуто око или счупена глава от някой ядосан войник от Новиндус преди кампанията да свърши.
„Ако изобщо някога свърши“ — каза си той с тъга и излезе от сградата да поразгледа по-добре порт Викор.
Във вечерния въздух отекваше плясък на камшици. Субаи позна звука отдалече. Достатъчно често го беше чувал като дете в хълмовете край Дърбин.
Дядо му беше служил в почти легендарните части на Имперските кешийски водачи, най-добрите съгледвачи и следотърсачи в империята. Беше научил внука си на всяка хитрина и умение, на които беше способен, и когато роботърговците нахлуваха в селата за момчета и момичета, които да отведат като роби, Субаи беше използвал тези умения, за да се крие.