Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ти ханджия? — Накор се засмя невярващо.
— Всеки бизнес, който носи печалба, е добър, Накор.
Накор се засмя, махна му и подкара фургона си през навалицата, запътила се към града.
Ру се качи на фургона си и отново погледна към статуята. Видя, че някои хора се спират да я огледат. Една жена посегна и я докосна с благоговение и Ру призна наум, че скулпторът наистина е бил вдъхновен.
Плесна с юздите и подкара конете през гъстото множество. Работите все още бяха трудни, но след пленяването на Вазарий животът бе тръгнал към по-добро.
Беше открил, че децата истински го радват, а Карли се оказа много по-добра компания, отколкото си бе представял, когато се ожени за нея. Макар да не беше получил никакви пари от Короната от зимата насам, знаеше, че рано или късно ще може да използва дълга й за своя изгода. Трябваше му една добра основа налични пари, после можеше да обърне дълга в лицензи и концесии от Короната. Рано или късно щеше да се постигне мирът между Кралството и Кеш, а когато това станеше, доходната търговия на луксозни стоки отново щеше да потръгне, а и след като Джейкъб Истърбрук беше мъртъв, нямаше да има никакви пречки за търговията с Юга.
Да, нещата определено тръгваха към по-добро.
— Все по-лошо става. Ще изгубим всичко — каза Джими.
Херцог Дуко кимна.
— Тук, в Края на сушата, сме заклещени. — Той посочи на картата. — Като че ли не искат да го вземат, но се опъват и да ни го оставят.
Бяха в най-голямата стая в най-големия хан в порт Викор, градче, което допреди пет години не съществуваше. Още като видя новото поселище, Джими реши, че ако първият принц на Крондор беше слязъл малко по на юг преди толкова години, сигурно това щеше да е мястото за столицата на Западното кралство, а не Крондор.
Пристанището беше удобно, отваряше се към залив, сравнително безопасен за транспорт дори през най-лошото време в Горчиво море. Кейовете можеха да се удължат колкото трябва, с мили навътре, ако се наложеше, а от североизток един широк път осигуряваше лесен достъп откъм сушата. През военния лагер вече си пробиваха път търговци и около дървените складови постройки около пристанището вече никнеха работилници и дюкяни. След десетина години тук щеше да има истински голям град.
Беше яздил до града толкова бързо, че за малко щеше да умори коня си, и беше стигнал при Дуко с депешите преди два дни. Беше си почивал цял ден — повечето време спа.
Дуко бе изпратил още патрули и сега вестоносците се връщаха с последните разузнавателни данни.
Лявото рамо на Джими много го болеше, но огромният пурпурно-синкав оток вече ставаше зеленикавожълт. Няколкото малки прорезни рани бяха превързани и макар да се чувстваше по-зле, отколкото издаваше външно, той все пак се оправяше и знаеше, че до няколко дни отново ще е във форма.
Беше почнал да харесва бившия вражески генерал. Лорд Дуко беше разсъдлив човек и ако се бе родил в някоя благородна фамилия в Кралството, щеше да израсте много високо, сигурно толкова, че да стигне до същия този пост, на който го беше поставила капризната съдба. Това някак си вдъхваше доверие у Джими — успокояваше то фактът, че една толкова важна позиция е заета от талантлив и интелигентен човек.
Джими не бе попитал Дуко за съдържанието на заповедите, пратени от принц Патрик. Знаеше, че Дуко ще го уведоми за това, което трябва да знае, и нищо повече.
Дуко го покани на друга маса, отрупана с храна и вино.
— Гладен ли си?
— Да. — Джими се усмихна, стана от стола си до масата с военната карта и пристъпи към храната.
— Слуги нямам — каза Дуко. — Лекотата, с която твоят кешиец се е промъкнал в двореца в Крондор, ме кара да се съмнявам във всеки, когото не познавам. Боя се, че това не ме издига много високо в очите на онези офицери, които служеха тук преди. Тези от тях, които не бяха призовани на север, ги преместих на служба в пристанището или по Края на сушата.
— Не е съвсем политично, но е умно.
— Благодаря — усмихна се старият генерал.
— Милорд — каза Джими. — На ваше разположение съм. Принц Патрик желае да ви служа тук на всякакъв пост, за който решите, че съм подходящ, както и да служа за свръзка между ваша милост и Короната.
— Значи ще си шпионинът на Патрик в двора ми?
Джими се засмя.
— Е, ще признаете, че има право да е подозрителен и предпазлив в отношенията си с един толкова опасен бивш противник като ваша милост.
— Разбирам, макар това да не ме радва.
— Мисля, че ще ви бъда полезен, сър. В близко бъдеще ще се окажете обект на голямо внимание, и не само от страна на Короната. Много източни благородници имат синове и братя, които ще искат да наместят на освободените постове тук в Запада. Някои от тях несъмнено ще се появят неканени. Някои ще са искрени доброволци, по-млади братя или синове, стремящи се да покрият името си със слава в боевете срещу Кеш, както са направили дедите им. Други обаче ще се стремят да използват всичко, което би могло да ви дискредитира по някакъв начин, вас или някой друг лорд, съперник на техния, или просто да намерят такава информация, която да продадат на заинтересовани страни. По традиция политиката на източния двор е гибелна и заплетена. Може да съм ви в услуга, като отклонявам повечето такива глупости.