Даш вдигна вежди и погледна Талвин. Мъжът му посочи косматото тъмно петно на врата си, а после загърна левия си ръкав да покаже белега на ръката си.
— Кой си ти? — тихо попита Даш.
— Бях агент най-напред на дядо ви, а после на баща ви.
— Агент? — попита Даш. — Един от шпионите му, искаш да кажеш.
— Наред с други неща — вдигна рамене Талвин.
— И предполагам, че Талвин не е истинското ти име — каза Даш.
— Върши работа — рече Талвин, сниши глас и добави: — Като шериф на Крондор, трябва да знаете, че вече отговарям за вътрешното разузнаване в Западните владения.
Даш кимна.
— Доколкото го познавах, дядо ми не раздаваше пълномощия наляво-надясно, което значи, че си много важен шпионин. Защо не ми показа това преди?
— Не го нося със себе си. Трябваше да го вадя от скривалището му. Ако ме претърсят и го намерят у мен, съм мъртъв.
— Но защо сега?
— Градът е доста пострадал и макар привидно да се съвзема, е много уязвим. Твоята работа е да осигуряваш реда, а моята — да излавям вражеските агенти.
Даш помълча, после каза:
— Добре. Какво ти трябва?
— Съдействие. Докато не се възстанови дворцовият персонал и да мога да си върша работата незабележимо, трябва да работя някъде, където да ме виждат, че си пъхам носа из града, без да си задават прекалено много въпроси.
— Трябва ти работа като полицай?
— Да. Щом премине сегашната опасност и градът стане по-сигурен, ще се върна в двореца и ще се махна от главата ти. Но засега трябва да съм полицай.
— На мен ли ще си подчинен? — попита Даш.
— Не — отвърна Талвин. — Подчинен съм пряко на херцога на Крондор.
— Няма херцог на Крондор.
— Няма засега, но дотогава ще се отчитам пред херцог Браян.
Това беше логично.
— Предупредил ли си го за съществуването си?
— Все още не — отвърна Талвин. — Колкото по-малко хора знаят за мен, толкова по-добре. Според слуховете кралят праща Руфио, графа на Деламо, от Родез да поеме поста. Ако се окаже вярно, ще го уведомя веднага щом пристигне.
— Не ми е много приятно, че ще имам предрешен полицай, но разбирам работата. Само гледай ако надушиш нещо, за което трябва да знам, да ми го кажеш.
— Бъди сигурен.
— Е, нещо друго искаш ли от мен?
— Трябва да разбера кой уби двамата ти мъже.
На Даш изведнъж му просветна.
— Искаш да кажеш кой уби твоите двама агенти, нали?
Талвин кимна.
— Как се сети?
— Шегаджиите ми казаха, че трябва да открия с какво са се занимавали Нолан и Ригс преди да постъпят на служба при мен.
— Дълго време работеха на пристанището за дядо ти и баща ти. Покрихме се при падането на града и успяхме да оцелеем. Аз бях пленен и ме натикаха в онази проклета работна група, докато не се появи ти. Не можех да рискувам да се издам, че знам изхода, а и не можех да се измъкна от стражите и останалите пленници, но когато ти организира онзи пробив, това дойде като божи дар. А това, че ни измъкна и от Шегаджиите, беше още по-добре.
— На вашите услуги — сухо отвърна Даш.
— Нолан и Ригс също бяха пленници и ги освободиха, когато Дуко сключи сделката си с принца. Поставих ги на служба при теб, защото трябваше да възстановя мрежата си. — И добави с болка: — Бяха последните ми двама агенти в града.
