Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг се ухили.
— Да пренебрегнеш глупостта на някой търговец или слуга е едно; да пренебрегнеш един принц е съвсем друго. Въпросът не е само в дреболията със сааурците. Това бе само един симптом. Целият въпрос е кой в края на краищата носи отговорност за силата ми — аз или Короната?
— Разбирам — отвърна тя. — Но защо трябва да взимаш решението си толкова припряно? Защо не изчакаш, докато не стане ясно, че са те накарали да постъпиш срещу съвестта си?
— Защото искам да избегна положението, при което ще съм изправен срещу две злини и за да избегна по-голямата, ще трябва да прегърна по-малката.
— Все пак ми се струва, че прибързваш.
— Не мисля да отлитам за Крондор и да обясня отношението си на Патрик преди да съм се погрижил за още няколко неща.
Продължиха покрай езерцата, останали от прилива, и Пъг добави:
— Когато бях момче, в Крудий, често молех бащата на Томас да ме пусне до езерцата южно от града. Събирах миди, песъчливци и рачета. Той правеше страхотна яхния от тях.
— Май е било доста отдавна.
Пъг се обърна към нея с младежка усмивка на лицето.
— Понякога ми се струва, че е било преди векове, а друг път си го спомням, сякаш беше вчера.
— А сааурците? — попита Миранда. — Този проблем няма да отпадне с приказки за миналото.
— От няколко нощи, любов моя, си губя времето с една от най-старите играчки в колекцията ми.
— Онзи кристал, който си наследил от Кълган ли?
— Да. Изработен от Аталфейн Карски. Излъсках кълбото до блясък и мисля, че намерих място, където можем да преместим сааурците.
— Ще ми го покажеш ли?
Пъг протегна ръка и рече:
— Ще трябва да приложа транспортиращо заклинание. Разгъни около нас защитната магия.
Миранда го направи и изведнъж ги обкръжи синкаво-прозрачно кълбо.
— Само не ни материализирай пак в някоя планина.
— Ще опитам — каза Пъг, прегърна я през кръста и рече: — Дай да пробваме…
В миг пейзажът около тях се завихри, а после се проясни в огромна тревиста равнина.
— Къде сме? — възкликна Миранда.
— В Едел-ду-ат, на местната реч — каза Пъг.
Синият глобус изчезна и ги блъсна горещ летен вятър.
— Прилича ми на Долен Делкиан — каза Миранда.
— Това е Дуатийската равнина — рече Пъг. — Ела.
Минаха неколкостотин разкрача на юг и се озоваха на ръба на стръмна урва.
— Преди няколко века тази част се е издигнала, докато онова там долу е пропаднало — рече Пъг. — По тази стръмнина няма нито едно място, където да не е по-малко от шестстотин стъпки високо. Има две-три места, където човек би могъл да се изкачи, но не ти ги препоръчвам.
Миранда пристъпи напред във въздуха и продължи да крачи. Обърна се и погледна надолу.
— Височко е.
— Ех, тази показност! Долната част на континента е била заселена от бегълци от Триазия при чистката на Ишапския храм от еретиците на Алмарал.
— Пасмината, която са заселили в Новиндус — каза Миранда и се върна на здравата твърд. — И тук горе няма хора?
— Няма — рече Пъг. — Около милион квадратни мили само степ, хълмчета, реки и езера, с планини на север и запад и стръмнини на юг и изток.
— И искаш да пренесеш сааурците тук?
— Докато не намеря по-добро решение — каза Пъг. — Тук е достатъчно просторно, за да могат да живеят неколкостотин години, ако се наложи. Рано или късно ще се върна на Шила и ще я разчистя от останалите демони. Но дори тогава ще трябва да минат столетия, докато се възроди достатъчно живот.
— А ако не поискат да живеят тук?
— Няма да им предложа лукса да правят избор — каза Пъг.
Миранда го прегърна през кръста, притисна се до него и рече:
— Просто имаш чувството, че един такъв избор ще струва много скъпо, нали?
— Не съм ти разправял историята за Имперските игри, нали? — попита той.
— Не.
Той я прегърна и изведнъж се озоваха обратно на песъчливия бряг на Острова на чародея.
— Е, кой проявява показност сега? — попита тя със смях, но и малко сърдито.
— Мисля, че вече го схванах — отвърна той с лукава усмивка.
Тя го плесна закачливо по ръката.
— Не ти е позволено да „мислиш“, че си го схванал. Вече си адски по-добър, освен ако не искаш да видиш колко бързо можеш да вдигнеш защитно заклинание, когато ни материализираш в някоя скала!
— Съжалявам — отвърна той с изражение, ясно показващо, че изобщо не съжалява. — Хайде да се прибираме.
— Аз бих поспала — каза тя. — Цяла нощ си говорихме.
— Имаме да обсъдим още много важни неща. — Той пак я прегърна през кръста. Изминаха мълчаливо късото разстояние до пътеката, водеща през хълма към вилата.
— Току-що бях станал Велик — започна Пъг — и Хочопепа, моят наставник в Конгрегацията, ме убеди да присъствам на едно голямо празненство в чест на императора. И за да обяви великата победа над Кралството. — Замълча, унесен в спомена. — На арената бяха изкарани кралски войници, да се бият с войниците на Турил, народът на жена ми. Обзе ме гняв.