Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Оуен въздъхна.
— По-важното е, че нашата флота трябва да окаже поддръжка на армията на западния й фланг, за да осигури снабдяването и да превозва ранените на юг до Сарт и Крондор.
Ерик се почеса по брадичката.
— Готов съм да се обзаложа, че там има много тежка система от отбранителни съоръжения.
— Всичко това е логично — каза Оуен. — Но пък съм виждал във война твърде много неща, които не изглеждат логични и не разчитам твърде много на теорията. Ще трябва да изчакаме и да видим каква вест ще ни изпрати Субаи.
— Стига да успее — каза Ерик.
— Тогава да платим залога — каза Оуен.
— Какво? — попита Ерик.
— Ще заповядам на адмирал Рийвис да изпрати един бърз кораб нагоре по брега от Сарт. Искам да видя докъде северно ще стигне преди някой да се опита да го спре.
Ерик се наведе над масата.
— Готов ли сте да се обзаложите, че ще е тук? — рече той и пръстът му се заби в една точка на брега западно от Квесторско око.
— Без залози — каза Оуен. — Започнах да разчитам на инстинктите ти.
Ерик се отпусна в стола си.
— Всъщност надявам се да греша и Фадавах да се е ограничил само до отбраната извън Ябон. Но знам какво бих направил аз, ако трябваше да градя отбранителни укрепления по този маршрут.
— Имаш прекалено голямо въображение. Казвал ли ти го е някой?
Ерик погледна стария си приятел и отвърна:
— Не чак толкова често. — Стана и добави: — Трябва да се погрижа за някои неща. Ще ти докладвам, след като приключа разговорите с останалите пленници.
— Вечерята е готова. Върни се преди да съм изял всичко.
И след като Ерик излезе, Оуен отново се залови с донесенията.
Даш започна да се ядосва. Минаваше четвърт час след полунощ, а Кърби изобщо не се беше появил. Той вече се канеше да тръгне да го търси, когато усети, че зад него има някой. Плъзна ръка към дръжката на камата си, пристъпи с престорена небрежност и се отдръпна към задния вход на изгорялата сграда.
Щом се шмугна през вратата, отстъпи встрани, посегна с две ръце към една от обгорелите греди на тавана и се покатери горе. Извади камата и зачака.
Миг след това на вратата се появи фигура, спря се и се огледа. Даш изчака. Загърнатият с наметало човек долу пристъпи крачка напред, Даш скочи на пода и върхът на камата му опря в гърлото на непознатия.
— Ще ме ухапеш ли, паленце? — промълви глас изпод качулката.
Даш извъртя жената към себе си.
— Трина!
— Колко е хубаво да те помнят — усмихна се младата жена.
— Какво търсиш тук?
— Прибери това зъбче и ще ти кажа.
Даш се ухили.
— Прощавай, но бас държа, че си толкова опасна, колкото красива.
— Ласкател такъв — нацупи се театрално жената.
Усмивката се смъкна от лицето му.
— Имам мъртви и търся някои отговори. Къде е Кърби Доукинс?
— Мъртъв е.
Даш прибра камата.
— Да не би изведнъж да станах по-малко опасна?
— Не — отвърна Даш и я придърпа в сградата. — Но едва ли са те пратили да ми кажеш, че Шегаджиите са убили доносника ми.
— И?
— Това означава, че не вие сте убили хората ми.
— Много добре, паленце.
— Кой е тогава?
— Един стар твой познат смята, че в града се е появила нова банда. Контрабандисти може би, макар че по пазара не се забелязва кой знае колко нова стока, ако ме разбираш.
— Ммм да. — Тя намекваше за опиати, крадена стока или друга контрабанда. Е да, нямаше ги много-много.
— Та това е, паленце.
— Шериф Паленце, ей!
Тя се засмя. За пръв път я чу да се смее без подигравка. Приятен звук.
— Никой не ни закача, тъй че ако някой се кани да влезе в територията ни, явно още не са готови да пробват. Старият ти приятел каза да ти предам, че не знаем кой е убил двете ти момчета, но трябва да знаеш, че не са били послушници от Храма на Сунг. Разбери за кого са работели Нолан и Ригс преди да влязат в бандата ти и може би ще намериш следа.
Даш помълча малко.
— Значи според Праведника двамата са познавали убийците си.
— Може би. Или просто са се оказали на неподходящото място в неподходящия момент, но все едно, след като е било сторено, някой е искал да помислиш, че е направено, за да се отрече властта ти. Затова са ги хвърлили на стъпалата ти. Ако ги бяха убили Шегаджиите, щяха да ги хвърлят в залива.
— Кой уби Кърби?
— Не знаем — отвърна Трина. — Досаждаше като конска муха, после преди два часа го намерили да се носи по канала.
— Къде?
— В Петте краища, близо до големия отток под Воняща улица. — Воняща улица в Бедняшкия квартал наричаха Тепавичарската улица, където се намираха по-миризливите занаяти преди войната. „Петте краища“ беше името на един голям сток, при който се събираха пет канала — три големи и два по-малки. Даш не беше стъпвал там, но знаеше къде е.