Пазачът на фара [bg]

– Не, той си мълчеше за тези неща. Даже бях започнала да губя надежда, че ще имаме внуци.

Щом осъзна какво е казала и че вече няма никаква надежда за внуци, по бузите й започнаха да се стичат сълзи. Гунар стисна ръката й.

– Мисля, че имаше приятелка в Гьотеборг – продължи Сигне през сълзи. – Не го е казвал, по-скоро имах такова усещане. И понякога дрехите му миришеха на парфюм, когато идваше на гости. Уханието винаги бе едно и също.

– Но не е споменавал име? – попита Патрик.

– Не, никога, а не е като Сигне да не го е питала – усмихна се Гунар.

– Не разбирах защо е толкова потаен. Нищо нямаше да му стане да я доведе вкъщи някой уикенд, за да се запознаем. Все можем да се държим прилично, ако се постараем.

Гунар поклати глава.

– Това е деликатна тема, както виждаш.

– Имахте ли впечатлението, че тази жена, която и да е тя, все още е била част от живота на Матс, след като той се премести във Фелбака?

– Не... – каза Гунар и погледна Сигне въпросително.

– Не, вече не бяха заедно – каза тя уверено. – Една майка усеща тези неща. И почти съм готова да се закълна, че Мате нямаше приятелка, докато живееше тук.

– Мисля, че така и не забрави Ани – вметна Гунар.

– Какви ги говориш? Това беше преди цяла вечност. Те бяха просто деца.

– Няма значение. Между него и Ани имаше нещо специално. Винаги съм мислил така, и според мен Мате... Сама видя как реагира той, когато му казахме, че се е върнала.

– Да, но на колко години бяха тогава? Седемнайсет, осемнайсет?

– И все пак мисля, че съм прав – каза Гунар и вирна брадичка. – А и той смяташе да я посети.

– Извинете – намеси се Патрик. – Коя е Ани?

– Ани Вестер. Тя и Мате отраснаха заедно. Бяха в един клас със съпругата ти, между другото.

Гунар, изглежда, малко се смути като призна, че познава Ерика. Но Патрик не се изненада. Във Фелбака хората, така или иначе, знаеха почти всичко едни за други, а освен това Ерика получаваше малко повече внимание заради успеха на книгите си.

– Ани още ли живее тук?

– Не, отдавна се премести. Замина за Стокхолм и оттогава с Мате не са поддържали връзка. Но тя има малък остров тук. Името му е Грошер.

– И мислиш, че Матс е ходил дотам?

– Не знам дали е успял – отвърна Гунар. – Но може просто да се обадим на Ани и да я питаме.

Той се изправи и взе едно листче от вратата на хладилника.

– Това е номерът на мобилния й телефон. Не знам докога мисли да остане. В момента е там със сина си.

– Често ли си идва?

– Не, всъщност малко ни изненада. Почти не беше идвала, откакто се премести в Стокхолм, а от последното й посещение бяха минали доста години. Но островът е неин. Дядо й го е купил много отдавна, а тя е единствената наследница, тъй като няма братя или сестри. Ние помагаме с грижите за къщата, но фарът няма да може да се поправи, ако скоро не се вземат мерки.

– Фарът?

– Да, на острова има стар фар от деветнайсети век. И една-единствена къща. Едно време там са живели пазачът на фара и семейството му.