![За честта на крадеца [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/0/za-chestta-na-kradeca-bg-download.jpg)
За честта на крадеца [bg]
- Автор: Хьюлик Дуглас
- Серия: Истории за Кин #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554505
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «За честта на крадеца [bg]». Краткое содержание книги:
„За честта на крадеца“ е неподправено удоволствие: задъхана, забавна, изненадваща история в запомнящ се свят, богата на великолепни образи. Такива истории ви напомнят защо обичате да четете. О, да, по дяволите, имаме си нов талант, влязъл в играта. Прочетете тази книга. Сериозно — прочетете я!“ Брент Уикс, автор на бестселъри в класацията на „Ню Йорк Таймс
— Но докога? Само въпрос на време е да започнат да си чешат езиците.
— Докогато можем да си го позволим. А през това време намерете Лариос.
Чух отдалечаващи се стъпки и тихичък звън като от мънички звънчета или хлабав накит.
— Ами деганът и другият? — попита мъжът по-високо, та тя да го чуе.
Звънът секна.
— Остави на мен тази грижа — отвърна жената отнякъде по-далеч. — Ти само се постарай да намериш Лариос и книгата.
И продължи по пътя си. Мъжът също тръгна нанякъде. Скоро чувахме само капките и бълбукането в канала зад нас.
— Как позна? — попитах, докато разглеждах решетката отблизо.
Оказа се, че е зазидана здраво в тавана.
— Какво да съм познал? — отвърна с въпрос Деган.
— Не ме прави на глупак.
Той застана до мен.
— Не съм „познал“ нищо. Предполагах.
Извадих кинжала от ботуша си и започнах да човъркам хоросана около решетката.
— Как пък не… Не би се опитал да ме разплескаш по стената само заради някаква си догадка.
— Нямаш представа колко пъти ми е идвало направо да те провра през стена и заради по-маловажни причини.
— Ха-ха…
Отгоре май проникваше достатъчно светлина, защото Деган също извади нож и започна да разхлабва решетката.
— Очаквах да ни търсят — каза по едно време. — Все пак знаеха, че сме в тунелите, и имаха хора, които да наблюдават обширна част от квартала.
По лицето ми се посипа прахоляк и аз тръснах глава.
— Но когато ги чухме, нямаше как да си сигурен, че говорят за случката в дюкяна на Федим.
— Казах си, че е възможно. Нали първо от тебе чух, че в дюкяна нямало плячка?
— Дрън-дрън — промърморих аз.
Той поспря, колкото да си избърше лицето, и продължи да чегърта. Вторачих се в него.
— Значи няма да ми кажеш?
Той бутна решетката.
— Май вече е хлабава от тази страна. А при тебе?
— Деган…
— Стори ми се, че познах единия глас.
— И?
— И бях прав.
— И?
— И не мога да ти кажа нищо друго.
Отпуснах ръката с ножа покрай тялото си.
— Как тъй не можеш да ми кажеш нищо друго?
Той спря да човърка, обърна се и ме погледна.
— Не мога. Искам, но не мога.
— Не можеш или не искаш? — уточних заядливо.
— Не мога — натърти той. — Ако опираше само до приятелството, щях да ти кажа, но…
Отново вдигна глава към решетката. Взирах се дълго в него.
— Но опира до това, че си деган, нали? — казах накрая.
Той човъркаше упорито. Преглътнах тежко и попитах:
— Опира до шибаната Клетва, нали?
Стъргането спря. Деган наведе глава. Не беше нужно да казва нищо.
— По дяволите… — промърморих аз.
9
Улицата беше безлюдна. Нямаше ги нито жената, нито мъжа, които бяхме подслушали. Над нас тясната ивица небе чернееше между медно-кехлибарените очертания на покривите в моето нощно зрение. Луната още висеше високо, значи не беше чак толкова късно.
Деган вдиша дълбоко.
— Кой да предположи, че Десетте пътя можел да ухае толкова хубаво?
Замълчах си. Още се опитвах да разнищя онова, което се бе случило в тунела. Клетвата… Деган бе стигнал до позоваване на Клетвата, за да не бъде откровен с мен, значи нещо се бе променило долу. То беше скрито в разговора на двамата над нас, свързано с него, с мен и с Десетте пътя. Не искаше да ми обясни — не можел, защото бил деган. Не можеше да ми каже дори защо този факт изведнъж е станал толкова важен.
Ако не го познавах толкова добре… Но аз го познавах. Не разбирах какво се е променило, нито защо, но поне в едно бях уверен — ако онова, което знаеше, можеше да наклони за мен везните между живота и смъртта, Деган щеше да го сподели. Не можех да не вярвам в това, иначе какъв смисъл имаше във всичко? Все на някого трябва да се довериш, поне на един човек да разчиташ и за живота си, за да си струва да живееш. Деган бе заслужил доверието ми многократно през годините, както и аз неговото.
Единственото, което бе казал за Клетвата, бе, че дори ако искам да я положа пред него, той няма да приеме. Нямах нищо против, защото поначало не исках да полагам Клетвата — не и заради някакъв си мъртъв прекупвач и засада в Десетте пътя. Ако ще подлагаме приятелството си на такова изпитание, нека поне да е заради нещо несравнимо по-важно.
Последвах примера му и напълних дробовете си с даровете на нощта — хич не беше зле.
— Тъй… — подхванах, защото не можех да откъсна мислите си от чутите думи. — Случайно да знаеш нещо за книгата, която търсят онези? Или и за нея не можеш да говориш?