Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

Плъзна ръка под тази на Никълъс.

Докато пилотите се отдалечаваха, Скай чу как един от тях промълви:

— За бога! Вече си бях помислил, че нашият командир има най-красивото момиче, а сега пристигна още едно, което е истинска кукла!

— Дженкинс! – изстреля Никълъс.

Мъжете веднага млъкнаха.

Годеницата проговори на английски с френски акцент:

— Как си Ник?

— Това е Марго Журдан – каза Никълъс на Скай. – А това е Скай Пенроуз. Приятелка от детинство.

Нещо много странно се случваше със Скай – гърлото й така се бе свило, че не можеше да говори. Спомняше си, че само веднъж се бе чувствала по подобен начин – когато майка й каза, че ще ги изпрати с Либърти във Франция за шест месеца. Ограбена. Но какво бе загубила? Никълъс правилно бе казал: тя беше приятелка от детството. Но думите му бяха лишени от всичко, което тя бе смятала, че представлява тяхното приятелство.

— Добре ли се познавате? – попита Марго, сякаш не се интересуваше особено, а само водеше възпитан разговор.

Безучастният тон на Марго накара Скай да си възвърне гласа.

— Достатъчно добре, за да види гащите ми – каза тя. – И аз неговите.

Остави Марго да смели думите й и насърчена от смеха на Никълъс, последва мъжете през аеродрума.

Но докато вървеше в мрака, Скай разбра какво бе загубила, най-после и завинаги – сияйната мисъл за Никълъс, момчето, с което някога тя бе открила изгубена градина, бе танцувала на върха на скалата и бе лежала в тъмната пещера, ридаейки. Той никога нямаше да се върне.

Осма глава

След като Скай намери място, където да се преоблече в пола и сако – правилникът на КВС забраняваше да влезе с пилотския си гащеризон в офицерския стол – О’Фарел, който й каза, че дори самият той не помни малкото си име, от толкова дълго време не го бил използвал – с голямо удоволствие я придружи. Дръпна стол и я покани да седне.

— Нали ти беше на корицата на „Пикчър Поуст“? – каза О’Фарел, който явно бе добре осведомен.

— Аз бях – отвърна тя, като забучи вилицата си в бекона с яйца – истински яйца, а не онези на прах, с усмивка, винаги с усмивка.

— Тук не идват много пилоти от ТСВВС – каза друг. – Бих искал това да се промени – добави той, но замлъкна под погледа на О’Фарел.

— Къде точно се намираме? – попита Скай. – Извършвала съм транспортни полети до почти всички бази на КВС в Англия, но не и до тази.

— Намериха ти място в Уефъри за тази нощ – намеси се Никълъс Крофърд. Той бе застанал отново пред нея, откъснат временно от годеницата си.

Скай усети внезапно напрежение в стаята, напрежение, което тя разпознаваше, тъй като бе прекарала доста време в офицерските столове на КВС – безпрекословното подчинение на ескадрилата пред техния командир.