Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Определено бях жена, когато се облякох тази сутрин – отвърна Скай, като се радваше, че гласът й е равен и вече е станала експерт в подобен род размяна на реплики. Знаеше, че трябва да стреля първа, или щеше да бъде залята от коментари и намеци. – А ти си голям флиртаджия.

Мъжете се разсмяха, американецът най-високо от всички.

Скай бе слушала разни истории за ескадрилите за специални поръчения, към които със сигурност се числеше и той. В Англия имаше и няколко други камуфлажни летища, но не и като това. Пилотите за специални поръчения бяха чаровните момчета на КВС. Най-добрите и най-славните от всички тях и както изглеждаше, винаги разполагаха с френски парфюми и шампанско в изобилие. Американецът определено изглеждаше един от тях – беше толкова висок, че Скай трябваше да наклони глава назад, за да срещне погледа му, с пясъчноруса коса като корнуолски плаж, с очи с топъл меден нюанс и със съвършена усмивка, от която коленете на момичетата омекваха.

— Благодаря ви, че прогонихте месершмита – каза тя, като кимна към тесния кръг мъже около себе си.

Питаше се дали би могла да ги убеди с чара си да подкрепят нейната версия за инцидента.

— На жените не е разрешено да използват оръжие, така че трябваше да разчитам само на въздушната акробатика, за да се спася.

— Беше дяволски добра акробатика – каза американският й обожател. – Даваш ли уроци?

А всички смятаха, че жените са лекомислени.

— Бих казала, че си получил достатъчно уроци от онези, които имаш предвид – отвърна му тя.

Избухнаха залпове смях и американецът – командир на ескадрила, отбеляза си тя наум, съдейки по нашивките му, така че нямаше начин да е лош пилот – изглеждаше леко сконфузен.

— Зарежи това, О’Фарел – прозвуча нечий глас сред общото веселие.

Мъжете се дръпнаха встрани, за да пропуснат своя командир.

— Добре ли си? – попита той Скай.

Тя се обърна и замръзна на място, сякаш се бе блъснала в невидима стена.

— Скай? – попита мъжът.

Щом краката й се съвзеха от шока и независимо от разочарованието, задето не й бе писал, тя направи онова, което трябваше да направи последния път, когато бе срещнала Никълъс. Прекоси пространството помежду им и обви ръце около него.

— Толкова е хубаво да те видя – извика тя, като силно го ощипа, в случай че отново изчезне.

Когато се отдръпна, видя, че бе зяпнал от изненада. Не беше същото удивление, което бе предизвикала у него при първата им среща в Портлевън, но в това изражение тя позна без капка съмнение своя приятел от детството. Усмихна му се.

Никълъс не го направи. По лицето му премина облак. Внезапно стана затворен, непознат.

Зад себе си Скай чуваше шепота на мъжете. И осъзна какво бе направила. В организация, прочута с дисциплината и спазване на йерархията, човек не се хвърля на врата на крилния командир пред всичките му подчинени, дори когато този някой го е познавал още от единайсетгодишен.