Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Осемте Кориалстрази изчезнаха в далечината. Те щяха да прелетят по пътища, внимателно подбрани от създателя им, който познаваше района достатъчно добре, за да направи така, че всеки маршрут да изглежда умело планиран. Крас почувства странно удовлетворение, когато те се отдалечиха. Той самият продължаваше по своя път, знаейки добре колко време би отнело на наблюдателя му да елиминира което и да е от копията му. Дотогава истинският червен дракон трябваше да е успял да се промъкне в опасната планина.
По пътя му се появяваха най-различни нощни създания, но нито едно не забеляза присъствието му. Крас погледна с отвращение към кроколиска, който плуваше в близкото блато, но не направи нищо. Той не изпитваше омраза към вида му, но все пак беше пострадал от един от тях. Освен това му се стори интересно, че за разлика от онзи, който го беше нападнал, този звяр явно нямаше способността да се прикрие от него. „Много любопитно“, помисли си магьосникът. „Дали първия път…“
Изведнъж тялото му се разтресе. Усети слабост и веднага разбра на какво се дължи. Едно от копията му беше унищожено. Не можеше да каже как точно е станало, но във всеки случай е била нужна мощна магия. Закачуленият заклинател поспря за момент, докато се съвземе и после отново продължи. Крас ни най-малко не се изненада, че първият удар беше дошъл толкова скоро, но все пак скърбеше за малката частица от себе си, която беше загубил. Очакваше скоро да бъде изправен пред изпитание. Копието му беше постигнало целта си и загубата на едно от осемте беше жертва, която той щеше да изстрада, макар да беше изминал по-голямата част от пътя си.
Едва беше изминал и час, когато отново почувства слабост… но този път беше многократно по-силна. Крас изпъшка, бе принуден да се подпре на едно дърво и да си почине поне за минута. Очакваше да получи повече време, преди и второто му копие да бъде унищожено. Но не му оставаше друго, освен да продължи.
Така и направи… докато не почувства третата загуба и то още по-силно, отколкото предишните две. Сега драконът-магьосник се олюля. Намери място, където да поседне и няколко пъти си пое дълбоко въздух. Не само че третият удар дойде твърде бързо, но не трябваше да му повлияе чак толкова зле. Той беше изчислил всичко до най-малкия детайл. Не трябваше да…
Крас се вцепени. Освен това, което се случваше с копията му далеч пред него, той внезапно осъзна, че отново нещо или някой го следи. „Не трябваше да се получава така!“ Той гневно се обърна назад, но не видя друго, освен Блатистата земя. И все пак нещо го дебнеше и това нещо не беше кроколиск. Крас беше издигнал защита срещу подобни сблъсъци. Всъщност от малкото, което успяваше да долови, драконът разбра, че това, което го преследва, владее магия, различна от обичайната за него.
За район, смятан за изоставен от интелигентни същества, Блатистата земя и Грим Батол се оказаха твърде активно населени. Най-накрая, противно на здравия си разум, Крас насочи съзнанието си към посоката, от която беше усетил наблюдателя си. Имаше слаба следа… и после нищо. Драконът-магьосник се намръщи. Нещо не беше наред…
Внезапно от дърветата се появи закачулена фигура и един трудно различим крак се стовари силно върху гърдите на Крас. Високият заклинател полетя назад. Но не беше победен. Тялото му спря да пада на сантиметри от земята и моментално се изправи. Драконът-магьосник се огледа за мистериозния си нападател с готова магия. Но нямаше следа от него. Крас се завъртя с вдигната ръка.
Едва успя да блокира удара, насочен към гърлото му, който със сигурност можеше да го осакати, или дори да пробие трахеята му. Който и да беше нападателят, явно добре познаваше най-чувствителните места, в които да се цели. Ритникът щеше да накара всеки човек, елф или джудже да загуби съзнание от внезапната загуба на въздух. Само заради истинската си същност Крас беше устоял на атаката… както и на следващата.
Но докато отклоняваше удара, нападателят призова някакъв странен жезъл… чийто кристален връх веднага се спря върху гърдите на Крас. Той изрева така, както само един дракон можеше, а тялото му се разтресе от болка. Всички защити срещу повечето магически атаки поддадоха… защото, както Крас забеляза със закъснение, силите на този кристал бяха различни от познатите мистериозни магии в Азерот. И точно тогава той започна да подозира кой всъщност беше нападателят му.