Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Имам чувството, че всички ние сме събрани в стъклено кълбо, което съвсем скоро ще се натроши на парченца — прошепна тя. — Всички живеят като в треска. Последните два месеца оставиха у мен впечатлението за особен период, който няма да се повтори.
— Всяко време е особено и не се повтаря — отговори спокойно той.
Все пак беше човешко да се опита да задържи нощта. Следвайки внезапен импулс, тя попита:
— Бихте ли ми направили една услуга?
— Естествено. Какво желаете?
— Бихте ли нарисували всички, които живеят в тази къща? Ан и Чарлз, Колин, децата, кучетата, себе си, Майкъл. — Най-вече Майкъл. Като улови питащия му поглед, тя добави: — Естествено ще ви платя.
Кенет вдигна вежди.
— Моля ви, Катрин, не говорете за това.
— Съжалявам — пошепна извинително тя. — Не исках да ви обидя. Вие не сте търговец.
Очите му засвяткаха развеселено.
— Всъщност ми правите комплимент. Това ще бъде първата ми професионална поръчка, но за съжаление на мога да я приема.
— Естествено, че не. Съжалявам. Не биваше да питам.
Той направи нетърпелив жест.
— Не съм казал, че няма да направя скиците. Дори имам няколко, които ми се струват добри, но трябва да ги приемете като подарък.
Тя се опита да му благодари, но той я спря.
— Не е нужно да ми благодарите. Вие с Ан имате таланта да приемете две дузини безделници и да им осигурите почтен дом. — Той се извърна отново към потъмнялото небе. — Отдавна, много отдавна не съм имал дом.
Тъгата в думите му я накара да сложи ръка върху неговата. Съчувствен жест, който не беше в състояние да предизвика бурята от чувства, която бе изпитала с Майкъл.
— Да не забравите, че трябва да нарисувате и себе си.
— Ако се опитам, хартията ще се разпадне — отвърна сухо той.
— Не бъдете толкова глупав, както би казала Моли. — Двамата се засмяха, тя свали ръката си и продължи: — Следващата седмица е балът на дукеса Ричмънд. Това е най-голямото светско събитие на сезона.
Кенет се потърси от ужас.
— О, не, в никакъв случай. Не съм достатъчно важен, за да ме поканят. Но на двадесет и първи ще бъда на бала на херцога. Той е решил да почете битката при Виктория и очаква всички офицери да присъстват.
Катрин се усмихна предизвикателно.
— Очаквам да танцувате с мен.
— Отговорът е категорично не. Готов съм да ви дам всичките си рисунки, готов съм да дам живота си за вас, но танцуването е нещо съвсем друго.
Двамата отново се засмяха. Когато се обърнаха към стаята, видяха Майкъл да стои на вратата. Той видя, че са го забелязали, и влезе в салона. Лицето му беше неразгадаемо. Катрин закопня да отиде при него и да му подаде и двете си ръце. Вместо това наложи маската на Света Катерина, усмихна му се и наля чаша шери.
Колко по-лесно беше да си светица, отколкото жена от плът и кръв.
Късно вечерта Кенет прегледа рисунките си и избра няколко, които може би щяха да харесат на Катрин. Остана много изненадан, като видя колко много рисунки е направил. Трябваха му само още една или две, за да попълни колекцията. Приготви папка и за Ан. Една от рисунките на цялото семейство Моубри в градината беше наистина добра.
Той взе молива си и започна да рисува влюбените Тристан и Изолда. Тристан, могъщият воин, и Изолда, принцесата-лечителка, омъжена за чичото на Тристан. Развръзката беше трагична. Нямаше да бъде истинска велика легенда, ако двамата се бяха заселили в някоя усамотена колиба и бяха родили девет деца, а той беше станал дебел земевладелец с предпочитания към лова на лисици.
Кенет забеляза какво правеше едва когато рисунката беше готова. Измъченият воин носеше чертите на Майкъл, а тъмнокосата принцеса в обятията му беше възхитителната Катрин Мелбърн.
Художникът подсвирна смаяно. Ето откъде духаше вятърът. Не за първи път рисунките му разкриваха нещо, което съзнанието още не беше оформило в представа. По дяволите, Майкъл беше страдал достатъчно! Ами Катрин, която щеше да плаща вечно за глупавия брак, който беше сключила на шестнадесет години.
Тъй като беше платил висока, горчива цена, докато научи колко бегло е щастието, той знаеше, че на мястото на Майкъл щеше да прати по дяволите морала и честта и да се радва на кратките мигове блаженство. Искаше му се да вярва, че Майкъл и Катрин правят точно това, но знаеше, че не е вярно. И двамата бяха прекалено благородни. Вероятно криеха чувствата си един от друг, дори от самите себе си.
Кенет хвърли рисунката в камината и я подпали със свещта. Докато я гледаше как гори, се помоли двамата му приятели да бъдат богато възнаградени на небето за земното си въздържание.