Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Да, може би — не съвсем уверено се съгласи Джордж.
Омръзна му да седи на твърдия стол и стана. Рупърт размеси накрая коктейла по свой вкус и се отправи към гостната. Оттам вече се чуваха възмутени гласове, които питаха за домакина.
— Ей, почакай една секунда! — запротестира Джордж. — Докато не си избягал, още един въпрос. Как си взел този телевизор с предавател, с който искаше да ни изплашиш?
— Малка сделка. Обясних колко е полезна подобна вещ в моята работа и Раши предаде намека ми на началството си.
— Извинявай за глупостта ми, но каква е тази твоя нова работа? Очевидно е свързана по някакъв начин със зверовете?
— Точно така. Аз съм свръхветеринар. В полезрението ми има към десет хиляди квадратни километра джунгла и пациентите ми не могат да дойдат при мен сами. Така че трябва аз да ги търся.
— Сигурно не можеш да си поемеш дъх?
— Е, дребосъците не ме тревожат. Мой проблем са лъвовете, слоновете, носорозите и прочие. Всяка сутрин настройвам машината на височина сто метра, сядам пред екрана и оглеждам цялата област. Когато видя, че някой звяр е в беда, влизам във флаера си и се надявам, че болният ще оцени моята лекарска тактичност. Има доста хитроумни задачки. С лъва или тигъра не е трудно да се справиш, но я опитай да прободеш от въздуха с анестезираща игла кожата на носорога — истинска мъка е!
— Ру-пърт! — развика се някой зад вратата.
— Видя ли какво направи! Заради теб забравих гостите си. Хайде, вземи подноса. Тези са с вермут — гледай да не ги объркаш!
Точно преди слънцето да залезе, Джордж се качи на покрива. Имаше доста сериозни причини да го наболява главата и на него му се прииска да се измъкне от шума и суетата. Джийн, която танцуваше много по-добре, още се наслаждаваше на всичко това и му отказа да дойде с него. Коктейлите бяха събудили у Джордж най-нежни чувства — той се разочарова от отказа й и отиде тихомълком да лелее обидата си под звездното небе.
За да се попадне на покрива, първо трябваше да се ползва ескалаторът до втория етаж, а после витата стълба, която обграждаше тръбата на климатичната инсталация. Оттам през люк се излизаше на просторния плосък покрив. В единия му край стоеше флаерът на Рупърт, по средата бе уредена градина, която беше видимо запусната, а в другия край имаше открита площадка с шезлонги и с много добър изглед към цялата околност. Джордж се стовари в един шезлонг и величествено се огледа. Чувстваше се наистина като владетел на всичко, което го окръжаваше.
Гледката безспорно беше великолепна. Домът на Рупърт бе построен в края на грамадна котловина. Полегат склон се спускаше на изток, където на пет километра оттук имаше блата и езера. На запад като спокойно равно море беше джунглата, която достигаше почти до задното крило на къщата. На около пет-десет километра на север и юг, докъдето стигаше погледът, се извисяваха тъмните стени на планини. Тук-там по върховете блестеше сняг, над тях, осветени от слънцето, което щеше да се скрие след броени минути, пламенееха в залеза облаци. При вида на тези далечни величествени бастиони Джордж изведнъж изтрезня.
Звездите се сипваха с някаква неприлична бързина — едва що се беше скрило слънцето. На Джордж те му се сториха съвсем непознати. Потърси с очи Южния кръст, но не го намери. Малко разбираше от астрономия и познаваше само няколко съзвездия — стана му неловко и неуютно без старите приятели. Звуците, които се чуваха от джунглата, бяха прекалено близо и това също го караше да се чувства някак тревожен. „Стига ми толкова чист въздух — помисли си Джордж. — Ще сляза в гостната, докато вампир или някакъв друг негодяй не е долетял, за да отведе половинката ми.“
Той тръгна към стълбата, но в този момент от люка се появи нов гост. Вече се беше стъмнило и чертите му не можеха да бъдат различени.
— А, здравейте! И вие ли се уморихте от суматохата? — възкликна Джордж.
Другият, неразличим в тъмнината, се засмя:
— Рупърт показва филмите си. Вече всичките съм ги гледал.
— Искате ли цигара? — предложи Джордж.
— Може, благодаря ви.
Джордж подаде огънче със запалката си — един от любимите му старинни предмети — и на тази светлина позна новодошлия: беше поразително красивият негър, когото му представиха и на когото бе забравил името, както и на още двадесетината други гости, които срещаше за пръв път у Рупърт. Но в това лице все пак имаше нещо познато… и изведнъж Джордж се сети:
— Не се познаваме, но вие не сте ли новият шурей на Рупърт?