Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Внезапно от скрит някъде говорител прогърмя гласът на Рупърт:
— Джийн! Джордж! Къде изчезнахте, дявол да го вземе? Слизайте долу и се присъединявайте към компанията. Хората вече сплетничат за вас.
— Може би ще дойда и аз — каза Рашаверак и остави книгата на лавицата.
Направи го без да става от пода и Джордж за пръв път забеляза, че ръката му имаше два големи пръста и още пет по-малки между тях. Джордж искрено се зарадва, че не му се налага да използва аритметика, основана на числото четиринадесет. Когато се изправи на крака, Рашаверак представляваше внушително зрелище. Трябваше да се приведе, за да не се удари в тавана. Беше ясно, че дори и да искаха да общуват по-често с хората, на Свръхвладетелите това нямаше да им е толкова лесно.
За последния половин час беше долетял още народ и сега гостната бе пълна. С появяването на Рашаверак стана съвсем тясно. От съседните стаи дойдоха всички останали, за да го видят. Рупърт явно се наслаждаваше на всеобщото изумление. На Джийн и Джордж не им стана много приятно, че никой не ги забелязва. По-точно никой не ги видя зад туловището на великана.
— Елате тук, Раши, искам да ви запозная с някои хора — извика Рупърт. — Заповядайте на дивана, така няма да ви се налага да драскате тавана.
Прехвърлил опашката си през рамо, Рашаверак премина през стаята като някакъв ледоразбивач, който си проправя път през ледовете. Когато седна до Рупърт, стаята сякаш отново стана просторна и Джордж въздъхна с облекчение.
— Докато той стоеше, ме измъчваше клаустрофобия. Интересно, как го е спечелил Рупърт?… Изглежда вечерта ще бъде доста занимателна.
— Рупърт разговаря с него както с всички останали. А на него му е съвсем безразлично. Това е много странно.
— Съмнявам се! Мисля, че не му е съвсем безразлично. Бедата е, че Рупърт е нетактичен самохвалко. Между другото, ти също задаваше много мили въпросчета!
— Какво искаш да кажеш!
— Ами например: Отдавна ли сте тук? А как се разбирате с Попечителя Карелен? Харесва ли ви на Земята? Знаеш ли, миличка, едва ли може да се говори така със Свръхвладетелите!
— А защо не! Някой би трябвало да започне пръв.
Не успяха да се скарат, защото се появиха Шьонбергови и почти веднага двойките се разпаднаха. Жените се отдръпнаха настрани и започнаха да обсъждат мисис Бойс, а мъжете се отправиха в противоположната страна и заразискваха същия предмет, но от по-друг ъгъл на зрение. Оказа се, че Бени Шьонберг, старият приятел на Джордж, знае доста по този въпрос.
— Не казвай никому нито дума — започна той. — Рут нищо не подозира, но всъщност аз запознах Рупърт с Мая.
— Според мен Рупърт не я заслужава — каза със завист Джордж. — Това, разбира се, няма да е задълго. Той бързо ще й омръзне.
(Тази мисъл видимо го ободри.)
— Не се и надявай! Тя е не само красива, но е и прекрасен човек. Някой отдавна трябваше да се погрижи за Рупърт и за това тя е най-подходящата жена.
Сега Рупърт и Мая седяха близо до Рашаверак и тържествено водеха приема. На сбирките у Рупърт гостите рядко се събираха около един център. Обикновено те се обединяваха в няколко групички, свързани от общи интереси. Но днес всички бяха привлечени като от магнит около една точка. На Джордж му стана жал за Мая. Нали това трябваше да е неин празник, а Рашаверак я засенчи.
— Слушай — каза Джордж, отхапвайки от сандвича си, — как се е изхитрил Рупърт да привлече към себе си Свръхвладетел? Не съм чувал за подобно нещо, а той се държи сякаш няма нищо. Не е споменал нито думица за това, когато ни канеше.
Бени се усмихна.
— Да, това е неговата страст — винаги с нещо да удивява. Попитай го сам. Но в края на краищата не е първи случай. Карелен е бил на приеми в Белия дом и в Бъкингамския дворец, и…
— Това е съвсем друго, дявол да го вземе! Рупърт е най-обикновен човек — без постове, без звания.
— А може би Рашаверак е съвсем обикновен сред Свръхвладетелите. По-добре сам ги попитай.
— И ще попитам — каза Джордж. — Само да хвана Рупърт насаме.
— Мисля, че доста ще ти се наложи да чакаш.
Бени беше прав, но приемът ставаше все по-оживен и нямаше да е скучно да се почака. Появяването на Рашаверак скова присъстващите, но те бързо се окопитиха. Някои още проявяваха интерес към него, но повечето както винаги се отделиха на групички и се държаха съвсем естествено. Съливан например описваше на увлечените си слушатели последния си изследователски поход с подводница.