Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Още не знаем какъв размер могат да достигнат те — говореше той. — Недалеч от базата ни има каньон, където живее един — истински гигант. Веднъж го зърнах за миг — пипалото му е не по-малко от трийсет метра! Тази седмица мисля да половувам. Може би ще го хвана. Иска ли някой да си вземе вкъщи рядък домашен звяр?
Някаква жена даже извика от ужас.
— Брр! Тръпки ме побиват, само като си помисля! Вие, навярно, сте много смел човек.
На лицето на Съливан се изписа искрено удивление.
— Никога не съм мислил за това — каза той. — Разбира се, действам много внимателно, но сериозна опасност не ме е грозила нито веднъж. Октоподите разбират, че няма да ги изям и не ми обръщат никакво внимание, само не трябва да се приближавам много. Повечето морски твари не биха ви нападнали, ако не ги заплашвате.
— Но рано или късно ще се сблъскате с някой, който ще реши, че сте вкусен.
— Е, понякога се случва и това — безгрижно се отзова Съливан. — Старая се да не им навредя, защото повече от всичко ми се иска да бъда приятел с тях. А ако има нещо, просто включвам двигателите на пълна мощност и след минута съм свободен. Когато работата е по-сериозна и не ми е до игри, мога да поопаря октопода с разряд от двеста волта. Това е достатъчно, за да не те закача повече той.
„Да, можеш да се срещнеш със заети хора при Рупърт.“ — помисли си Джордж, приближавайки към друга компания. Литературните вкусове на Рупърт не се отличаваха с особена широта, затова пък приятелите му бяха доста разнообразни. Без да се озърташ много, можеше да видиш едновременно знаменит кинорежисьор, второстепенен поет, математик, двама актьори, атомен инженер, надзирател в резерват, издател на ежеседмичник, статистик от Световна банка, цигулар-виртуоз, професор по археология и астрофизик. Колеги на Джордж — телевизионни сценаристи — липсваха, и слава Богу, защото на него никак не му се говореше на професионални теми. Обичаше работата си, както всички останали, защото сега за пръв път в историята никой не се занимаваше с това, което не харесва. Но след работа предпочиташе и в мислите си да затвори вратата на телевизионното студио.
Най-после му се удаде да хване Рупърт в кухнята, където той правеше някакви магии с напитките. Имаше такъв зареян поглед, че просто беше жалко да се сваля на грешната земя…, но Джордж можеше да бъде безжалостен, когато се наложи.
— Виж какво, Рупърт — започна той, присядайки на края на близкия стол. — Мисля, че си задължен да обясниш на всички ни това-онова.
— М-м-м — Рупърт замислено дегустира една глътка. — Страхувам се, че съм прекалил с капка шотландско.
— Не го усуквай и не се преструвай на пиян, виждам, че си трезвен като краставичка. Откога си приятел със Свръхвладетелите и каква работа имат те тук?
— Нима не съм ти казвал? Мислех, че на всички съм обяснил. Сигурно тогава вас ви е нямало — избягахте в библиотеката. — Той се ухили доволно обидно. — Разбираш ли, Рашаверак е тук точно заради библиотеката.
— Така изведнъж!
— Какво те учудва?
Джордж се усети — трябваше да бъде по-деликатен, Рупърт бе безмерно горд със сбирката си от необикновени книги.
— Е, всъщност… Свръхвладетелите са такива познавачи на всички науки — какво би ги занимавала парапсихологията и разните там глупости.
— Глупаво или не, но ги интересува човешката психология и те биха могли да научат много от моите книги. Изведнъж, преди моето пристигане тук, с мен се свърза…, не разбрах, помощникът на младшия Свръхвладетел ли беше или Свръхпомощникът на младшия владетел, и ме помоли да му дам петдесетина от най-редките си екземпляри. Може би го беше насочил някой от библиотеката на Британския музей. Е, сещаш се какво им отвърнах.
— Нямам понятие.
— Обясних съвсем учтиво, че съм събирал библиотеката си двадесет години. Ако искат да изучават книгите ми, много моля за извинение но, дявол го взел, да дойдат да четат тук, на място. Тогава дойде Раши. Гълта по двайсет тома на ден. Много бих искал да знам какво извлича от тях.
Джордж помисли малко и презрително повдигна рамене.
— Честно казано, имах по-добро мнение за Свръхвладетелите. Мисля, че биха могли да се занимават с нещо по-смислено.
— Ти си непоправим материалист, нали? Едва ли Джийн ще се съгласи с теб. Но дори ако разсъждаваме от гледната точка на една свръхпрактична личност, каквато си ти, техният интерес едва ли е лишен от смисъл. Нали когато си имаш работа с диваци, трябва да познаваш суеверията им!