Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
— Ето, пристигнахме! — обяви Джордж, горд като щурман след образцово приземяване. — Прочутата колекция на Бойс на ново място. Ще ми се да зная колко от всичко това е изчел.
Библиотеката се простираше по цялата ширина на дома, но дългите рафтове разделяха напряко помещението и образуваха половин дузина отделни стаи. Тук имаше, доколкото Джордж си спомняше, около петнадесет хиляди тома — едва ли не всичко, което някога е било отпечатано по мъглявите въпроси на магията, психологическите изследвания, ясновидството, телепатията и другите неуловими явления, които обикновената физика не можеше да обясни. Беше странно увлечение във века на здравия смисъл. Може би за Рупърт това бе просто особен начин за бягство от действителността.
Още от прага Джордж усети някакъв странен мирис. Не силен, но остър. Не можеше да се каже, че е неприятен, но не приличаше на нищо познато. Джийн също го усети и се опита да се ориентира — челото й леко се смръщи. Джордж си помисли, че е нещо като оцет. Но с още някакъв примес…
В далечния край на библиотеката имаше свободно от лавици място, което стигаше само за маса, два стола и няколко възглавници. Вероятно в това ъгълче Рупърт четеше. И сега на странно мъждива светлина някой там четеше.
Джийн тихичко ахна и се хвана за ръката на Джордж. Можеше да й се прости. Едно беше да се гледа телевизионно изображение и съвсем друго — да се срещнеш наяве. Джордж се опомни бързо, малко бяха нещата, които го заварваха неподготвен.
— Надявам се, че не сме ви обезпокоили, сър — вежливо каза той. — Нямахме и понятие, че тук има някой. Рупърт не ни каза…
Свръхвладетелят свали книгата, огледа внимателно и двамата и продължи да чете. Не трябваше да се приема като проява на неучтивост от страна на същество, което можеше едновременно да чете, да разговаря и сигурно да се занимава с още куп неща наведнъж. Но от човешка гледна точка това изглеждаше малко диво и страховито.
— Името ми е Рашаверак — каза любезно Свръхвладетелят. — Страхувам се, че не съм много общителен, но е трудно библиотеката на Рупърт да остане незабелязана.
Джийн едва сдържаше нервния си смях. Неочакваният събеседник четеше с невероятна скорост, забеляза тя — по една страница за две секунди. Осмисляше разбира се всяка дума, а може би бе в състояние с едното си око да чете една книга, а с другото — друга. Навярно можеше да използва азбуката на Брайл и да чете книги за слепи с пръстите си… Въображението й рисуваше такива забавни картини, че й стана неловко и тя побърза да се успокои, за да може да говори. В края на краищата не се удаваше всеки ден случай да поговориш с един от повелителите на Земята.
Джордж ги запозна и я остави да бърбори, с надеждата, че няма да изтърси нещо нетактично. Като нея и той не беше виждал никога толкова отблизо Свръхвладетел. Свръхвладетелите постоянно провеждаха делови срещи с държавни дейци, с учени и с разни други хора, но Джордж не бе чувал някой от тях някога да се е появявал просто така — като гост на някаква вечеринка. Но изглежда в този дом на сегашното събиране не всичко бе толкова просто. Не случайно Рупърт си служеше с онзи апарат на Свръхвладетелите и Джордж вече беше сериозно озадачен какво всъщност става там. Щеше му се да хване Рупърт изкъсо и да измъкне от него повече информация.
Столовете бяха малки за Рашаверак и той седеше направо на пода. Явно му беше удобно и без възглавниците, които се въргаляха наоколо. И така главата му се извисяваше на два метра над пода. Това бе единственият случай, когато на Джордж му се удаваше възможност да изучи извънземната биология. За жалост той познаваше малко и земната, така че слабо можеше да се справи и с тази. Новото беше тоя особен, по своему дори приятен остър мирис. Интересно му беше още това, как според Свръхвладетелите миришат хората — Джордж се надяваше, че не е нещо неприятно за тях.
Във вида на Рашаверак нямаше нищо човешко. Можеше да се разбере, че в далечното минало Свръхвладетелите са се сторили на изплашените невежи диваци като крилати хора — така беше възникнал привичният портрет на Дявола. Отблизо се виждаше, че сходствата са много по-малко. Рогцата (интересно, за какво служеха те?) бяха същите като на изображенията, но тялото нямаше нищо общо нито с човешкото, нито с това на което и да е земно същество. Наследници на съвсем друга еволюция, Свръхвладетелите не принадлежаха нито към млекопитаещите, нито към насекомите, нито към влечугите. Не беше ясно дори дали се отнасят към гръбначните — може би това твърдо покритие да е костната им система и да е единствената опора на туловището.
Крилете на Рашаверак бяха прибрани и не можеха да бъдат разгледани добре, но опашката беше съвсем като брониран пожарен шланг, старателно сгънат под него. Знаменитото острие на върха напомняше не толкова наконечник на стрела, колкото голям плосък елмаз. Никой вече не се съмняваше в неговото предназначение — като опашката на птица, той служеше за поддържане на равновесието при полет. Като се опираха на подобни повърхностни данни и на догадки, учените предполагаха, че родината на Свръхвладетелите се намираше на планета с малка сила на притегляне и с доста плътна атмосфера.