Краят на детството
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Роман Сушков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на детството». Краткое содержание книги:
Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
Беше наистина потресаваща. Като че ли по-точна дума не можеше да се намери. Даже сега, когато красотата не удивяваше никого по света, мъжете се обръщаха подир нея, веднага след влизането й. Сигурно баба й или дядо й са били от черната раса, досети се Джордж — имаше безукорно правилни антични черти и спускащи се гарваново черни коси с оттенък на закалена стомана. Цветът на тъмната й кожа, който можеше да се определи само с изтърканата дума „шоколаден“, издаваше смесения й произход.
— Вие сте Джийн и Джордж, нали? — протегна тя ръката си. — Много се радвам да се запознаем. Рупърт се занимава с коктейлите. Заповядайте, запознайте се с всички!
От дълбокия й контраалт по тялото на Джордж премина тръпка, сякаш някой придвижи по него пръсти — като че свиреше на флейта. Той неспокойно се наклони към Джийн, която пресилено се усмихваше, и не можа да отвърне веднага.
— Много… много ни е приятно — преплете той език. — Ние предвкусвахме удоволствието от днешния прием.
— Рупърт ВИНАГИ устройва много мили приеми — добави Джийн.
„Винаги“ прозвуча доста недвусмислено. Това означаваше — всеки път, когато той се жени. Джордж малко се изчерви и хвърли към Джийн укоризнен поглед, но домакинята сякаш не забеляза подмятането. С някакво лекомислено дружелюбие тя ги въведе в централния хол, където се беше събрало вече пъстрото общество от близки и приятели на Рупърт. Самият той седеше до апарат, който приличаше на пулт за управление — очевидно чрез него Рупърт изпращаше изображението си да посреща гостите, помисли си Джордж. Рупърт се стараеше да порази още двама души, чийто флаер се беше приземил току-що, но за секунда се отвлече, за да поздрави Джийн и Джордж и да се извини, че е дал на друг приготвените им коктейли.
— Ето там е пълно с всякакво пиене — махна с ръка той някъде назад, без да престава с другата да натиска клавишите на апарата. — Чувствайте се като у дома си. Познавате почти всички, с останалите ще ви запознае Мая. Благодаря ви, че дойдохте.
— Благодаря за поканата — отвърна Джийн не много уверено.
Джордж се отправи към питиетата и Джийн тръгна след него, като отправяше поздрави към всички познати лица. Както винаги у Рупърт, и този път три четвърти от присъстващите бяха абсолютно непознати.
— Ела да разузнаем — каза тя на Джордж, когато разквасиха гърлата си и вече бяха помахали с ръка на всички познати. — Ще ми се да разгледаме дома.
Почти без да се прикрива, Джордж се огледа за Мая Бойс и тръгна след Джийн. Погледът му стана отчужден и това никак не й се хареса. Тя си помисли, че мъжете по природа са многоженци. „Впрочем, ако не беше така… — разсъждаваше Джийн. — Не, така е по-добре.“
Те започнаха да изследват пълната с чудеса нова обител на Рупърт и Джордж скоро се окопити. Домът изглеждаше голям за двама души, но иначе и не можеше, защото често, както и в този ден, беше пълен с хора. Беше двуетажен, като горният етаж бе по-голям и излизаше над долния, така че пазеше сянка. Бе препълнен с автомати — кухнята приличаше на някаква кабина на въздушен лайнер.
— Бедната Руби, щеше да й се хареса тук — каза Джийн.
— Доколкото съм чувал, тя е щастлива с приятеля си в Австралия — възрази Джордж. Той съвсем не изпитваше нежни чувства към предишната мисис Бойс.
Нямаше нужда от спор, защото за Руби и нейния австралиец се знаеше всичко. Джийн промени разговора:
— Тя е ужасно хубава, нали?
Джордж не бе така глупав да се хване на въдицата.
— Да, разбира се — равнодушно каза той. — Стига да ти харесват брюнетките.
— Доколкото разбирам, на теб те не ти харесват — твърде мило забеляза Джийн.
— Няма нужда да ревнуваш, скъпа — усмихна се Джордж и я помилва по светлорусата златиста коса. — Да отидем да разгледаме библиотеката. Как мислиш, къде може да е тя?
— Навярно тук горе — долу просто няма повече място. Изобщо, сякаш е замислено така — да се живее, яде, спи и прочие на първия етаж. А вторият е за игри и развлечения…, макар че това е нелепа приумица — да устроиш плувен басейн на втория етаж.
— Сигурно има някаква причина — Джордж напосоки отвори още една врата. — Рупърт изглежда е имал опитни съветници. Разбира се, не би направил сам такава планировка.
— Естествено. Той щеше да построи дом със стаи без врати и стълби, които отвеждат в празното пространство. Щеше да ме е страх да вляза в дом, построен по план на Рупърт.