Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
Другата причина, поради която той се съгласи да отложат преследването, беше болката от раната му. По-разумно беше да се изчака тя да заздравее, преди отново да влезе в борба със стрелящите Тармангани.
По времето, когато Джейн Клейтън лежеше в тъмницата със завързани крака и ръце, нейният естествен защитник скиташе из джунглата с цяло стадо космати чудовища. Той търкаше рамото си в техните така естествено, както само преди няколко месеца се ръкуваше със свои познати от най-елитните клубове в Лондон.
През цялото време в неговия пострадал мозък се промъкваше неясната мисъл, че няма какво да прави тук, че трябва да бъде по някакви непонятни причини на друго място с други същества. При това постоянно го влечеше назад, към арабите, за да освободи жената, която привличаше дивите му чувства, макар че като обмисляше плана си, в неговия ум се въртеше думата „пленяване“, а не „освобождаване“. За него тя беше самка като всички самки в джунглата и той реши да я превземе и да я направи своя другарка. Когато се приближи към нея на поляната, нежният мирис, който възбуди желанието му още тогава в тръстиковата хижа, пак долетя за миг до ноздрите му и той разбра, че е намерил онази, към която се е стремил.
Историята с торбичката също занимаваше съзнанието му. Така че той имаше две причини да отиде в лагера на арабите. Искаше да овладее красивите камъчета и самката. След това ще се върне при големите маймуни с новата си другарка и с лъскавите играчки. Ще отведе косматата компания в далечен гъсталак, незнаен за човешкия крак, и там ще прекара живота си в лов и боеве с обитателите на джунглата.
Той обясни плана на новите си другари, но освен Таглат и Чолк никой не се съгласи да дойде с него. Чолк беше млад, силен и надарен с по-голям ум, съответно и с по-голямо въображение. Тази експедиция му обещаваше много приключения и с това го мамеше. Таглат имаше съвсем друга причина и ако Тарзан я узнаеше, би се нахвърлил върху тази маймуна и би я задушил в дива ревност.
Таглат не беше вече млад, но беше грамаден, с колосални мускули, жесток, но съобразителен и хитър. Той се отличаваше е грамаден ръст и огромното тяло често му даваше възможност да победи по-ловкия си млад противник. Характерът му беше мрачен и навъсен. Това го открояваше от останалите му другари, сред които такъв характер бе по-скоро изключение, отколкото правило. Макар Тарзан да не забелязваше това, Таглат свирепо го ненавиждаше. Той успяваше да скрива ненавистта си само защото трепереше пред разума и волята на по-висшето същество.
Когато тримата потеглиха на път, групата ги удостои само с прощален поглед и побърза да се върне към по-важното си занимание — приключване на обяда.
Едно е да се предприеме някакво пътуване с определена цел и съвсем друго е да се помни тази цел и да се мисли постоянно за нея. По пътя се срещат толкова интересни неща, които отвличат вниманието!
Отначало Чолк настояваше да вървят колкото може по-бързо, като че ли селището на арабите се намираше не на няколко дни път, а само на един час. Изминаха само няколко минути и едно паднало дърво привлече вниманието му. Една маймуна може да намери под него толкова вкусни неща! И когато Тарзан забеляза неговото отсъствие и се върна да го търси, със завист видя как той изравяше изпод изгнилото дърво червеи и бръмбари — един деликатес в маймунското меню.
И тъй като човекът маймуна не искаше да влиза в разпра, седна на земята и търпеливо зачака привършването на лакомствата. След това двамата поеха по пътеката напред. Но тук се появи друга беда. Таглат също бе изчезнал! След дълго търсене Тарзан успя да намери този достоен джентълмен. Той стоеше и съсредоточено съзерцаваше страшните мъки на един гризач, смачкан от него. В момента, в който отместваше поглед от него, животното решаваше, че ще може все пак да се спаси, скривайки се между листата. Но Таглат протягаше огромната си лапа и цапваше беглеца. Той повтори няколко пъти тази процедура, докато му омръзна. И тогава мъките на неговата играчка свършиха. Таглат просто я погълна и примлясна.
Такива бяха обезкуражителните причини, които отсрочваха отиването на Тарзан в лагера на Ахмед. Но човекът маймуна беше търпелив, защото за изпълнението на неговия план Чолк и Таглат му бяха необходими.
Не беше лесна работа да се поддържа постоянно в колебливото съзнание на човекоподобните интересът към начинанието му. Чолк започна да се изморява от дългия път. Преходите им ставаха все по-къси. Той с удоволствие би прекратил търсенето на приключения, ако Тарзан не го примамваше със съблазнителни картини на огромни запаси от ядене в лагера на Тармангани.