Синеокият варварин
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синеокият варварин». Краткое содержание книги:
— Със своите заплахи компютърът ми отне жената. Това няма да го забравя.
— Тогава намери друг начин да го изиграеш. Онези хора от Катрейтър искат златото ни. Именно заради това сме тук. Нареди им да унищожат този компютър като част от нашето споразумение.
— Тази идея заслужава внимание — произнесе замислено младият мъж. — Обаче така няма да изпитам удоволствието да се погрижа сам.
— Но затова пък после няма да те заплашва трансфериране.
— Добре. Ще помисля.
Джадел се поуспокои, но с учудване видя, че брат му закрачи отново.
— Тревожи ли те нещо друго, братко?
— Защо не отидеш при Тарън и Диймън, да подосаждаш малко на тях с любопитството си?
Просто нямаше как да не се засмее на недоволния му тон.
— Трябва наистина да е ужасно. По-добре ми кажи, за да се отървеш. Може и да съм в състояние да ти помогна.
— Можеш ли да върнеш днешния изгрев, за да преживея отново деня?
— За да изключиш срещата си с жената ли?
— Не. — Фалон въздъхна и отиде да седне при брат си върху кожите. — Беше й за първи път, но не ме предупреди. Тя изгуби съзнание, Джадел. А когато дойде на себе си, се страхуваше от мен.
— Сега вече разбирам защо сливането ви не е било пълно, но страхът й е напълно нормален. Всички жени се страхуват от първия си път с…
— Тя не се страхуваше от първия си път — прекъсна го нетърпеливо младият мъж, но след това добави неохотно: — Не и в началото. Страхът й се появи по-късно и то само защото аз изгубих контрол върху страстта, която тя събуди в мен. За мой срам й причиних болка.
— Ти си изгубил… контрол?
Джадел не успя да се пребори със смеха, който напираше в гърдите му. Претърколи се върху кожите, а от очите му потекоха сълзи. Но веднага съжали за постъпката си, защото усети коляното на Фалон върху гърдите си и видя юмрука му само на сантиметри от лицето си.
— Имаш късмет, братко, че в този град разполагат с медитех.
— Фалон, почакай! Нима си забравил думите на баща ни, когато ти дадоха първата робиня?
— И какво общо има то със смеха ти по повод онова, което споделих с теб току-що?
— Засмях се на факта, че си изгубил самоконтрол. Опитай да си спомниш какво ти каза татко.
— Не си го спомням много ясно. — Младият мъж се намръщи. — Доколкото се сещам, единственото, което ме интересуваше тогава, бе предстоящото събитие, затова няма нищо чудно, че не обърнах внимание на онова, което е казал.
— В такъв случай този път слушай внимателно. Той рече: „Робините са призвани да доставят удоволствие на мъжа, а не да бъдат приемани сериозно, тъй като, дори да бъдат освободени, те никога не си възвръщат духа и гордостта, характерни за свободните жени, а ти би желал децата ти да притежават тези качества. Жената, с която един ден ще свържеш живота си, ще бъде пазителка на твоето сърце. А ще разбереш, че си намерил вярната пазителка, когато ще трябва да полагаш усилия, за да контролираш онова, което тя те кара да чувстваш.“
Фалон смръщи още по-силно чело.
— Искаш да кажеш, че съм намерил своята другарка в живота? Аз искам да я притежавам, братко, не да свържа живота си с нейния.
— Не мислиш ли, че онова, което те е накарала да почувстваш, е от значение?
— Желаех я прекалено силно, това е всичко. Но то не променя факта, че тя е посетителка, а аз бих завел у дома една посетителка единствено като робиня.
— Ами ако не можеш да я имаш по друг начин?
— Не знам дали мога да я имам изобщо по някакъв начин — изпъшка Фалон и се изправи отново. — Точно това ме вбесява най-много — че не знам какво да сторя, за да бъде моя. Толкова малко знаем за посетителите…
— Този пропуск може да се попълни лесно — усмихна се Джадел. — Просто питай нашия домакин. Неговата другарка в живота е посетителка.
— Точно неговата другарка в живота е проклетата посетителка, която докара останалите, след като ни откри.
Глава 10
Далден Ли-Сан-Тер нямаше особено желание да се появи отново пред шодана на Ка’ал с тези новини. Знаеше, че той никога нямаше да дойде тук, ако не чувстваше, че му е безкрайно задължен. Знаеше също така, че той бе очаквал срещите да протекат експедитивно и да не се налага да остава повече от един изгрев в Кан-ис-Тра. Сега съвсем нямаше да се зарадва при вестта, че състезанията щяха да забавят още повече срещата му с катратерците.
Посланикът съзнаваше какво е отношението на ба-хар-анците към посетителите. Именно затова бе помолил бащата на Далден да отправи официална молба към собственика на златните полета, които минните скенери на катратерците бяха открили недалеч от град Ка’ал. Чалън на свой ред бе изпратил сина си в Ка’ал, за да убеди собственика да се срещне с катратерците. Посланикът пък бе измолил Чалън да присъства на дискусиите.