Пръстенът на Савската царица
- Автор: Хагард Хенри Райдър
- Язык: болгарский
- Переводчик: О. Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Савската царица». Краткое содержание книги:
Докато пресичахме площада, мъглата бързо проредяваше, но щом слънцето се издигна и засмука парите от напоената с дъжд земя, тя отново се сгъсти.
— Сержанте — каза след малко Орм, — тези черни хора сигурно скоро ще ни нападнат. Сега е времето да заложим една мина, докато не могат да видят какво възнамеряваме.
— Аз точно мислех същото, капитане. И колкото по-скоро, толкова по-добре — отговори Куик. — Може би докторът ще попази тук за камилите и ако види някой да си подава главата над стената, може да го поздрави с „Добро утро“. Ние знаем, че той е добър стрелец. — И той потупа карабината ми.
Аз кимнах и двамата заминаха, натоварени с жици и пакети, които приличаха на тенекии за тютюн, по посока на едно каменно възвишение в средата на площада, наподобяващо олтар, обаче аз смятах, че е платформа, от която туземните търговци разпродаваха на търг роби и друга стока. Какво точно направиха двамата там, не зная, защото бях всъщност твърде много ангажиран да наблюдавам стените.
Скоро бдението ми бе възнаградено: над огромния вход насреща, на разстояние около сто и петдесет крачки, се появи някакъв главатар, облечен с бели дрехи и красив тюрбан или цветна шапка. Той дефилираше насам-натам, като размахваше предизвикателно копие и издаваше силни крясъци. Прицелих се внимателно, като дори легнах. Както Куик каза, аз съм добър стрелец с карабина, практикувал съм това изкуство много години. Все пак човек винаги може да пропусне, което не желаех да се получи, макар да нямах лична неприязън към нещастника с прекрасния тюрбан. Сигурен бях, че внезапната и мистериозна смърт на този дивак щеше да произведе страхотен ефект сред неговия народ.
Накрая той спря точно над портата и започна да изпълнява някакъв боен танц, като обръщаше от време на време главата си, за да извика нещо на другите върху далечния край на стената. Това беше моята възможност.
Прицелих се в него грижливо, като че стрелях по мишена за състезателен приз. Мерех малко ниско, в случай, че карабината надхвърля, и плавно натиснах спусъка. Патронът изгърмя, куршумът отлетя по пътя си, а човекът на стената спря да танцува и крещи и застана почти неподвижен. Явно бе чул изстрела или бе почувствувал писъка на куршума, но остана незасегнат. Дръпнах ръкохватката и изхвърлих празната гилза, готов да стрелям отново. Като погледнах нагоре обаче, видях, че е излишно — главатарят на фунг се завъртя на петите си като въртележка. Направи това три или четири пъти с невероятна бързина, после внезапно отметна ръце настрана и се хвърли с главата надолу от стената като гмуркач от трамплин, само че назад, и изчезна. А от далечната страна на тази порта изригна вопъл на ярост и ужас.
След това никакъв фунг не се появи върху стената, така че насочих вниманието си към шпионката на портата зад мен. Видях няколко ездачи да се въртят наоколо на разстояние от четиристотин или петстотин ярда върху скалното възвишение, където нямаше мъгла. Открих огън по тях и при втория изстрел бях толкова щастлив да съборя едного от седлото. Друг от придружаващите го, очевидно храбрец, моментално скочи долу, прехвърли го, жив или мъртъв, върху коня, възседна отново и загалопира нататък, сподирян от останалите и преследван от няколко вероятно безцелни куршума, които изпратих подир него. Сега пътят към прохода на Мур изглеждаше разчистен и аз съжалих, че Орм и Киук не бяха с мен, за да опитаме бягство. Наистина аз обмислях дали да ги доведа или повикам, когато внезапно ги видях да се връщат, като заравяха в движение жици в пясъка. По същото време чух гръмотевични удари, чието значение не можех да сгреша. Явно фунг разбиваха далечните бронзови порти с някакъв таран. Аз изтичах до другарите си и им разказах новините.
— Добре извършено — каза Орм с тих глас. — Сега, сержанте, само свържи тези жици към батерията и внимавай да ги притегнеш здраво. Изпробва я, нали? Докторе, бъдете така добър да освободите портата. Не, не можете сам. Аз ей сега ще ви помогна. Погледнете камилите и им затегнете коланите, тези фунг ще сринат портите след минута и после няма да има време за губене.
— Какво възнамерявате да правите? — запитах аз, докато действах.
— Да им покажа някакъв фойерверк, надявам се. Докарай камилите под арката така, че да не прекъснат жиците с краката си. Така… стойте мирно, ръмжащи говеда! А сега тези прътове. Небеса! Колко са стегнати. Чудя се защо фунг не ги смазват. Едното крило е достатъчно… не се грижи за другото.