Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Санса познаваше само високата достолепна съпруга на лорд Тирел, лейди Алери, чиято дълга сребриста плитка беше стегната с халкички от скъпоценни камъни. Марджери й представи останалите. Имаше три нейни братовчедки от рода Тирел, Мега, Ала и Елинор, и трите приблизително на годините на Санса. Пълничката лейди Лана се оказа сестра на лорд Тирел, женена за един от клона на зелените ябълки на Фосоуей. Изящната светлоока лейди Леонет също беше от Фосоуей и женена за сир Гарлан. Септа Нистерика имаше грозновато пъпчиво лице, но изглеждаше весела и добродушна. Бледата елегантна лейди Грейсфорд носеше дете, а лейди Бълвър беше дете, на не повече осем години. А „Мери“ беше името, с което трябваше да нарича дръзката и добре закръглена Мередит Крейн, но във всеки случай не и лейди Мериуедър, знойна черноока красавица от Мир.

Най-накрая Марджери я заведе пред сбръчканата белокоса и дребна като кукличка жена в челото на масата.

— За мен е чест да ти представя моята баба лейди Олена, вдовица на покойния Лутор Тирел, лорд на Планински рай, паметта за когото е утеха за всички нас.

Старицата ухаеше на розова вода. „Богове, колко е дребничка.“ В тази женица нямаше нищо трънесто.

— Целуни ме, чедо — каза лейди Олена и хвана Санса за китката с меката си, покрита с кафяви петънца длан. — Толкова е мило от твоя страна да приемеш да вечеряш с мен и това мое глупаво ято квачки.

Санса прилежно целуна старата жена по бузата.

— Мило беше от ваша страна, че ме поканихте, милейди.

— Познавах твоя дядо, лорд Рикард, макар и не много добре.

— Той е починал преди да се родя.

— Зная, чедо. Говорят, че и дядо ти Тъли е на смъртно легло. Лорд Хостър. Не се съмнявам, че са ти го казали. Стар е, макар и не толкова колкото мен. Все едно, нощта пада за всички ни накрая, за някои — твърде рано. За съжаление тези „някои“ са твърде много, бедното ми дете. Зная, че и ти си имала много поводи за скръб. Нашите съболезнования за загубите, които си преживяла. Санса се озърна към Марджери.

— Натъжих се, когато научих за смъртта на лорд Ренли, ваша милост. Беше много галантен.

— Колко мило от твоя страна, че го казваш — отвърна Марджери. Баба й изсумтя.

— Галантен, да. И чаровен, и много чист. Знаеше как да се облича, умееше да се усмихва и имаше навик да се къпе, и кой знае защо реши, че това го прави достатъчно подходящ за крал. На Баратеоните винаги са им хрумвали странни неща, разбира се. Струва ми се, че това идва от таргариенската им кръв. — Лейди Олена подсмръкна пренебрежително. Веднъж се опитаха да ме омъжат за един Таргариен, но бързо сложих край на тази глупост.

— Ренли беше храбър и добър, бабо — каза Марджери. — Татко също го харесваше, както и Лорас.

— Лорас е млад — отвърна рязко лейди Олена — и го бива в събарянето на мъже от конете с пръчка. Това не го прави много умен. Колкото до баща ти, жалко, че не съм се родила селянка: щях да набия повечко ум с черпака в дебелата му глава.