Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Санса зяпна, после затвори уста. Чувстваше се точно като риба ДУЙ.

— Тирелите могат да докажат родословието си чак до Гарт Зелената ръка — беше най-подходящото, което й хрумна.

Кралицата на тръните изсумтя.

— Могат, да. Както и Флорентите, и Роуаните, и Оукхарт, и половината знатни домове на юга. Гарт, казват, обичал да си посява семето в плодородна почва. Не бих се учудила, ако не само ръцете му са били зелени.

— Санса — намеси се лейди Алери, — сигурно вече си прегладняла. Какво ще кажеш да хапнем малко печено глиганско и лимонови кексчета?

— Лимоновите кексчета са ми любимите — призна Санса.

— Това го разбрахме — заяви лейди Олена, която явно нямаше да позволи да я накарат да млъкне. — Онова същество Варис, изглежда, смяташе, че трябва да сме му благодарни за информацията. Честно казано, никога не ми е било ясно какъв е смисълът от един евнух. Според мен те са си жалки мъже, само дето са им отрязали полезните части. Алери, ще ги накараш ли най-после да я донесат тази храна, или си решила да ме умориш от глад? Ела, Санса, седни тук до мен, аз не съм такава досадница като останалите. Надявам се, че обичаш глупците.

Санса приглади полите си и седна.

— Мисля… глупците ли, милейди? Имате предвид… с пъстрите дрехи?

— С пера в нашия случай. А ти за какво помисли, че говоря? За сина си? Или за тези хубави дамички? О, не се изчервявай, с тази своя коса ще заприличаш на нар. Всички мъже са глупци, честно казано, но тези в пъстрите дрехи са по-забавни от другите с короните. Марджери, чедо, доведи, моля те, Лоената буца да видим дали ще може да накара лейди Санса да се усмихне. Останалите си сядайте по местата, все аз ли трябва всичко да ви казвам? Санса сигурно вече си мисли, че дамите на внучката ми са стадо овце.

Лоената буца се появи преди храната, облечен в палячовски костюм от зелени и жълти пера и с клепнала на една страна шутовска шапка. Грамаден и кръгъл като бъчва дебелак, колкото три Лунни момчета, той направи няколко странични колелета през залата, скочи на масата и снесе едно огромно яйце точно пред Санса.

— Счупете го, милейди — заповяда й той. Санса го счупи и отвътре излязоха дузина пиленца и защъкаха във всички посоки. — Дръжте ги! — извика Лоената буца. Малката лейди Бълвър хвана едно и му го подаде, а той килна глава назад, натика го в голямата си уста и сякаш го глътна наведнъж. Когато се оригна, от носа му изхвърчаха малки жълти перца. Лейди Бълвър зарева от ужас, но плачът й набързо се превърна в радостен писък, когато пиленцето изхвърча от ръкава на роклята й и затича по ръката й.