Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

— Аз… аз… ами…

— Да, ти. Кой друг ще знае по-добре? Момчето си изглежда съвсем като крал, признавам го. Малко прекалено самоуверено, но това ще е от ланистърската му кръв. Чухме обаче някои обезпокоителни приказки. Има ли някаква истина в тях. Да се е държало лошо с теб това момче?

Санса, се озърна плахо. Лоената буца натика цял портокал в устата си, сдъвка го и преглътна, плесна се по бузата и издуха семки от носа си. Жените се смееха и кикотеха. Влизаха и излизаха слуги, Девичата гробница кънтеше от тракането на лъжици и блюда. Едно от пиленцата скочи на масата и прецапа през супата на лейди Грейсфорд. Като че ли никой не им обръщаше внимание, но тя въпреки всичко беше изплашена.

Лейди Олена ставаше нетърпелива.

— Защо зяпаш Лоената буца? Зададох ти въпрос и очаквам отговор. Ланистърите да не са ти отрязали езика, момиче?

Сир Донтос я беше предупредил да говори каквото мисли само в гората на боговете.

— Джоф… крал Джофри, той е… Негова милост е много хубав и чаровен, и… той е храбър като лъв.

— Да, всички Ланистъри са лъвове, а когато един Тирел си пусне душата, мирише на рози — сопна се старицата. — Но колко мил е все пак? Колко е умен? Има ли добро сърце и нежна ръка? Галантен ли е, както се полага за един крал? Ще цени ли Марджери и ще се отнася ли с нея нежно, ще пази ли честта й, както би пазил своята?

— Да — излъга Санса. — Той е много… много красив.

— Вече го каза. Знаеш ли, момиче, някои твърдят, че си толкова глупава, колкото нашата Лоена буца, и вече започвам да им вярвам. Красив? Надявам се, че съм успяла да науча Марджери колко струва мъжката красота. По-малко от пръднята на глумец. Въпросът е какво е Джофри? — Посегна и дръпна минаващата слугиня. — Този праз не ми харесва. Отнеси супата и ми донеси малко сирене.

— Сиренето ще се поднесе след десерта, милейди.

— Сиренето ще се поднесе, когато аз кажа, че ще се поднесе, а аз искам да се поднесе веднага. — Старата жена отново се обърна към Санса. — Страх ли те е, дете? Няма нужда да се боиш, тук сме само жени. Кажи ми истината, нищо лошо няма да те сполети.

— Баща ми винаги казваше истината. — Санса го изрече тихо, но въпреки това й беше трудно да изговори думите.

— Лорд Едард, да, известен беше той с искреността си. Но те го обявиха за предател и му взеха главата. — Очите на старата жена се забиха в нея, остри и светли като върхове на мечове.

— Джофри — каза Санса. — Джофри го направи. Той ми обеща, че ще прояви милост, а отряза главата на баща ми. Каза, че това е милостта му, и ме заведе горе на стените, и ме накара да я видя. Главата. Искаше да ме види как плача, но… — Спря и покри с шепа устата си. „Твърде много казах, о, богове милостиви, те ще разберат, ще чуят, някой ще им каже…“

— Продължавай — подкани я Марджери, бъдещата кралица на Джофри. Санса не знаеше колко е чула.

— Не мога. — „А ако му каже, ако му каже? Тогава той със сигурност ще ме убие или ще ме предаде на сир Илин.“ — Не исках да… баща ми беше предател, брат ми също, в мен тече предателска кръв, моля ви, не ме карайте да казвам повече.