![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
Лейди Олена се намръщи.
— Не виждам смисъл да му оставям избор. Той, разбира се, изобщо няма да се досети за истинската ни цел, няма защо да му се казва.
— … И ДУШЕШЕ ТОЙ ВЪВ ЛЕТНИЯ ЗНОЙ! Санса свъси чело.
— Истинската ни цел ли, милейди?
— ПОДУШИ ГО ТОЙ И РЕВНА, ХЕЙ ТАМ! НА МЕД ЗАМИРИСА МУ В ЛЕТНИЯ ЗНОЙ!
— Да се погрижим за венчилото ти, мило дете — каза старицата, докато Лоената буца ревеше. — За моя внук.
„Да ме венчаят за сир Лорас, о…“ Дъхът на Санса секна в гърлото й. Спомни си сир Лорас в неговата сияеща броня от сапфири, когато й хвърли розата. Сир Лорас в белите му копринени одежди, толкова чист, невинен и красив. Трапчинките на бузите му, когато се усмихнеше. Сладостта на смеха му, топлината на дланта му. Можеше само да си представи какво ще е да свали ризата му и да погали меката кожа под нея, да се изправи на пръсти и да го целуне, пръстите й да пробягат по гъстите му кафяви къдрици и по тъмнокафявите му очи. По шията й полази червенина.
— О, АЗ СЪМ ДЕВИЦА, ИЗВИКА МУ ТЯ, СЛАДКА КАТО ЧИСТА РОСА, С МЕЧОК КОСМАТ НЕ ИГРАЯ! МЕЧОК! МЕЧОК! С МЕЧОК КОСМАТ НЕ ИГРАЯ!
— Би ли го приела, Санса? — попита Марджери. — Аз си нямам сестра, само братя. О, моля те, кажи „да“, моля те, кажи, че ще се съгласиш да се омъжиш за брат ми.
Думите сами потекоха от устата й.
— Да. Да, приемам. Бих го искала повече от всичко на света. Да се омъжа за сир Лорас, да го обичам…
— Лорас ли? — възкликна ядосано лейди Олена. — Не бъди глупава, детето ми. Рицарите от Кралската гвардия не се женят. Ама теб на нищо ли не са те учили в Зимен хребет? Говорехме за внук ми Уилас. Той, разбира се, е малко старичък за тебе, но въпреки всичко е мило момче. Никак не е тъп при това, а освен това е наследникът на Планински рай.
Санса се замая. Допреди миг главата й се бе запълнила с мечти за Лорас, а в следващия изведнъж й ги избиха. „Уилас? Уилас?“
— Ами… — започна тя глупаво. „Вежливостта е оръжието на дамата. Не трябва да ги обиждаш, внимавай какво говориш.“ — Аз не познавам сир Уилас. Никога не съм имала удоволствието, милейди. И той ли… и той ли е толкова велик рицар като братята си?
— …Я ВДИГНА ВЪВ ВЪЗДУХА ТОЙ! МЕЧОКЪТ! МЕЧОКЪТ!
— Не — каза Марджери. — Той никога не е полагал клетви. Баба й се намръщи.
— Кажи истината на момичето. Бедното ни момче е сакато. Това е.
— Раниха го като скуайър, на първия му турнир — каза Марджери. — Конят му падна и си счупи крака.
— Онази дорнска змия, той беше виновен, онзи Оберин Мартел. И майстерът му.
— АЗ РИЦАР ЗОВЯХ, А ТИ СИ МЕЧОК! МЕЧОК! МЕЧОК! ГРОЗЕН, КАФЯВ И КОСМАТ!
— Уилас има недъгав крак, но добро сърце — увери я Марджери. — Много ми четеше, като бях малка, и ми рисуваше картини със звезди. Ще го обикнеш също като мен, Санса.
— ВЪВ ВЪЗДУХА РИТАШЕ, ПЛАЧЕШЕ ТЯ, ДЕВИЦАТА СЛАДКА! НО БЛИЖЕШЕ ТОЙ МЕДА ОТ КОСАТА Й! КОСАТА! КОСАТА! БЛИЖЕШЕ ТОЙ МЕДА ОТ КОСАТА Й!
— Кога мога да се запозная с него? — попита колебливо Санса.
— Скоро — увери я Марджери. — Когато дойдеш в Планински рай, след като двамата с Джофри се венчаем. Баба ми ще те заведе.
— С удоволствие — каза старицата, потупа Санса по ръката и се усмихна. — Наистина.
— ВЪЗДЪХНА ТОГАВА ДЕВИЦАТА СЛАДКА, ВЪВ ВЪЗДУХА РИТНА ВЕДНЪЖ И ИЗПЛАКА: МОЙ МЕЧО, ЗАПЯ. МОЙ МЕЧО КРАСИВ И ДОБЪР! И ТРЪГНАХА ТЕ ПО ПЪТЯ ШИРОК, МЕЧОКЪТ, МЕЧОКЪТ С ДЕВИЦАТА СЛАДКА СЪС РУСА КОСА КАТО МЕД.
Лоената топка изрева за последно, после скочи във въздуха, превъртя се и се приземи на пода с такъв оглушителен трясък, че чашите по масата се разклатиха. Жените се разсмяха и запляскаха.
— Тъкмо се боях, че тази ужасна песен никога няма да свърши — каза Кралицата на тръните. — Я, ето че идва и сиренето ми.
ДЖОН
Светът бе станал сиво тъмен, миришеше на бор, на мъх и студ. Бели мъгли се вдигаха от черната земя и ездачите се точеха по тясната пътека между камънаци и криви дървета към мамещите с топлината си огньове, пръснати като сияещи рубини покрай реката. Огньовете бяха повече, отколкото Джон Сняг можеше да преброи. Бяха стотици, хиляди, като втора река от мигащи светлинки по двата бряга на ледено бялата Млечна вода. Пръстите на ръката му на дръжката на меча се отвориха и затвориха.
Спуснаха се от хребета без знамена и тръби, тишината се нарушаваше единствено от далечния речен ромон, от равномерното тропане на конските копита и от тихото подрънкване на костената броня на Дрънчащата ризница. Някъде горе на грамадните си синьо-сиви криле се рееше един орел, а долу вървяха хора, кучета, коне и едно бяло вълчище.
Някакъв камък се затъркаля надолу по склона, оживял от изриталото го копито, и Джон видя как Дух извърна глава към нечакания звук. През целия ден той беше следвал ездачите от разстояние, какъвто навик си имаше, но когато луната се издигна над смърчовете, ги беше догонил. Псетата на Дрънчащата ризница го срещнаха с хоровото си ръмжене и лай както винаги, но вълчището не им обърна внимание. Преди шест дни най-голямото от кучешката глутница го беше нападнало изотзад, докато диваците си вдигаха стана, но Дух се бе обърнал светкавично, и псето побягна с окървавен хълбок. Оттогава другите се държаха на здравословно разстояние от него.