![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
САНСА
Поканата изглеждаше съвсем невинна, но при всяко прочитане коремът на Санса се стягаше на възел. „Сега тя ще стане кралица. Красива е, богата и всички я обичат, защо ще иска да вечеря с дъщерята на един предател?“ Допускаше, че може да е от любопитство. Сигурно Марджери Тирел искаше да прецени съперничката, която бе изместила. „Чудно, дали ме ненавижда? Дали си мисли, че и желая злото?“
Санса беше гледала от стените на замъка, когато Марджери Тирел и ескортът се приближаваха с бавна тържественост по широката улица от Високия хълм на Егон. Джофри беше посрещнал новата си „бъдеща невяста“ пред Кралската порта, за да я поздрави с „добре дошла“ в града, и след това двамата тръгнаха един до друг, съпроводени от възгласите на тълпите, Джоф в бляскавите си доспехи и момичето на дома Тирел, разкошно в зелените си одежди и с плащ от есенни цветя на раменете. Беше шестнайсетгодишна, с кафява коса и топли кафяви очи, стройна и много красива. Докато минаваше, хората викаха името й, вдигаха децата си, за да ги благослови, и хвърляха цветя под копитата на коня й. Майка й и баба й следваха плътно зад тях, във висока къща на колелета, чиито страници бяха резбовани с формата на стотици сплетени рози, всяка позлатена и блестяща. Простолюдието посрещаше с възторг и тях.
„Същата тълпа, която ме свали от коня и щеше да ме убие, ако не беше Хрътката.“ Санса нищо не беше направила, за да я мразят толкова хората, както и Марджери Тирел не беше направила нищо, за да спечели обичта им. „Дали ще иска и аз да я заобичам?“ Тя още веднъж огледа поканата, която, изглежда, беше написана от ръката на самата Марджери. „Дали ще поиска да я благословя?“ Зачуди се дали Джофри знае за тази вечеря. Като нищо можеше да излезе негово хрумване. Уплаши се. Ако зад поканата стоеше Джоф, сигурно беше замислил някаква жестока шега, целяща да я посрами в очите на момичето. Дали нямаше отново да заповяда на кралската си гвардия да я съблекат гола? Последния път, когато го направи, го спря вуйчо му Тирион, но сега Дяволчето го нямаше, за да й се притече на помощ.
„Никой не може да ме спаси освен моя Флориан.“ Сир Донтос й беше обещал, че ще й помогне да избяга, но чак в нощта на сватбата на Джофри. Планът за бягството й беше подготвен добре, уверяваше я нейният скъп и всеотдаен рицар, превърнат в шут. Дотогава тя не можеше да направи нищо друго, освен да търпи и да отброява дните.
„И да вечерям с тази, която ме замести…“
Може би беше несправедлива към Марджери Тирел. Може би поканата беше най-обикновена проява на доброта, акт на вежливост. „Сигурно е просто една вечеря.“ Но това беше Червената цитадела, беше Кралски чертог, това тук беше дворът на крал Джофри Баратеон, Първия с това име, и ако Санса Старк беше научила нещо тук, то това нещо се наричаше недоверие.
Въпреки всичко трябваше да приеме. Сега тя беше едно нищо, ненавижданата дъщеря на един предател и презряната сестра на един въстанал владетел. Не можеше да откаже на бъдещата кралица на Джофри.
„Жалко, че Хрътката го няма.“ В нощта на битката Сандор Клегейн беше дошъл в стаята й, за да я изведе от града, но Санса му отказа. Понякога лежеше будна цяла нощ и се чудеше дали бе постъпила разумно. Скрила беше оцапания му с кръв бял плащ в едно кедрово сандъче под коприните си. Не можеше да каже защо го задържа. Хрътката се бе оказал страхливец, така разправяха. В разгара на битката толкова се напил, че трябвало Дяволчето да го замести и да поведе хората му. Но Санса разбираше. Знаеше тайната на изгореното му лице. „От огъня се е уплашил.“ В онази нощ адският огън беше подпалил самата река и беше изпълнил въздуха със зелени пламъци. Дори в замъка Санса се беше изплашила. А отвън… не можеше да си го представи.
Тя въздъхна, взе перо и мастило и написа на Марджери Тирел учтива бележка, че приема поканата.
Когато дойде вечерта на срещата им, дойде друг мъж от Кралската гвардия, мъж толкова различен от Сандор Клегейн, колкото… „ами, колкото едно цвете от куче.“ Когато Санса видя сир Лорас Тирел на прага, сърцето й затупка. За пръв път се озова толкова близо до него, откакто се беше върнал в Кралски чертог, повел авангарда на бащината си войска. В първия миг не знаеше какво да каже.
— Сир Лорас — успя най-сетне да проговори тя, — вие… вие сте толкова хубав…
Той се усмихна.
— Милейди е много мила. И красива освен това. Сестра ми ви очаква с нетърпение.
— Аз също чаках с нетърпение тази вечеря.
— Както и Марджери, и милейди баба ни. — Той я хвана под ръка и я поведе към стълбите.
— Вашата баба? — Санса установи, че й е много трудно да върви, да говори и да мисли едновременно. Усещаше през коприната топлината на дланта му.