![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Лейди Олена. Тя също ще вечеря с вас.
— О! — каза Санса. „Говоря му и той ме докосва, държи ръката ми и ме докосва.“ — Кралицата на тръните я наричат. Нали?
— Да. — Сир Лорас се засмя. „Той има най-топлата усмивка на света“ — помисли тя, а младият рицар продължи: — Няма да е зле да не споменавате това прозвище в нейно присъствие, за да не ви боцне.
[???] се изчерви. Всеки глупак щеше да съобрази, че никоя жена не би се зарадвала да я нарекат „кралица на тръните“. „Може би наистина съм толкова глупава, колкото твърди Церсей Ланистър.“ Отчаяно се помъчи да измисли нещо по-умно и очарователно, което да му каже, но умът й съвсем я беше оставил. За малко да му каже колко е красив, но се сети, че вече го бе казала.
А той наистина беше красив. Изглеждаше по-висок от първия път, когато го беше срещнала, но все така строен и изящен, и Санса никога не беше виждала момче с толкова великолепни очи. „Но той не е момче. Сега е мъж, рицар на Кралската гвардия.“ Помисли си, че в бялото изглежда дори още по-изящен, отколкото в зелените и златни цветове на дома Тирел. Единственото цветно петънце по него сега беше брошката, стягаща плаща му: розата на Планински рай, изкована от меко жълто злато, положена в нежно кръгче от нефритени листца.
Сир Бейлон Суан им отвори и задържа вратата на Стегата на Мегор, за да минат. Той също беше целият в бяло, но не изглеждаше и наполовина толкова великолепен, колкото сир Лорас. Оттатък рова с шиповете десетина мъже се упражняваха с мечове и щитове. Тъй като замъкът беше препълнен, част от гостите бяха настанени във външния двор. Отстъпили им го бяха да вдигнат шатрите си, оставяйки по този начин за упражнения само малките вътрешни дворчета. Един от близнаците Редвин отстъпваше пред меча на сир Талад, с очите, изрисувани на шлема му. Ниският и малко тромав сир Кенос от Кайс, който пъшкаше и пухтеше при всяко надигане на дългия си меч, все още като че ли удържаше срещу Озни Черно котле, но братът на Озни сир Осфрид наказваше жестоко скуайъра с жабешкото лице Морос Слинт. Колкото и затъпени да бяха мечовете, на заранта Слинт щеше да се появи с дебели отоци по ръцете и краката. Санса потръпна. „Едва успяха да погребат мъртвите от последната битка и вече се подготвят за следващата.“
В дъното на двора един рицар с две златни рози на щита отбиваше атаките на трима противници. След миг улучи единия по главата и го събори на земята в несвяст.
— Това вашият брат ли е? — попита Санса.
— Да, милейди — каза сир Лорас. — Гарлан често тренира срещу трима, понякога дори четирима. Казва, че в битка човек рядко остава срещу един и че затова иска да е подготвен.
— Сигурно е много смел.
— Той е голям рицар — отвърна сир Лорас. — По-добър с меча от мен всъщност, макар че аз боравя по-добре с пиката.
— Помня — каза Санса. — И яздите великолепно, сир.
— Толкова сте великодушна, че го казвате, милейди. Кога сте ме видели да яздя?
— На турнира в чест на Ръката, не помните ли? Яздехте бял кон, доспехите ви бяха в стотици цветове. Подарихте ми роза. Червена роза. Същия ден на други момичета хвърляхте бели рози. — Изчерви се. — Казахте, че никоя победа не е и наполовина толкова красива като мен.
Сир Лорас се усмихна скромно.
— Казал съм просто една истина, която всеки мъж, който има очи ще съзре.
„Той не помни — осъзна стъписана Санса. — Той само е учтив с мен, не помни нито розата, нито нищо друго.“ А тогава беше толкова сигурна, че жестът му означава нещо, че означава всичко. Червена роза, а не бяла.
— Беше след като свалихте от коня сир Робар Ройс — промълви тя отчаяно.
Той пусна ръката й.
— Робар го посякох при Бурен край, милейди. — Не беше хвалба. Прозвуча тъжно.
„Него и още един рицар от Гвардията на дъгата на крал Ренли, да.“ Санса беше чувала жените и това да обсъждат около кладенеца, но го беше забравила.
— Било е когато са убили лорд Ренли, нали? Колко ужасно трябва да е било за горката ви сестра.
— За Марджери? — Гласът му беше хладен. — Несъмнено. Но тогава тя беше в Горчив мост. Не го е видяла.
— Въпреки това. Когато е чула…
Сир Лорас леко погали с длан дръжката на меча си. Беше покрита с бяла кожа, а ефесът представляваше роза от алабастър.
— Ренли е мъртъв. Робар също. Какъв смисъл да говорим за тях? Остротата на тона му я стъписа.
— Аз… милорд… не исках да ви оскърбя, сир.
— Не бихте могли, лейди Санса — отвърна сир Лорас, но цялата топлина в гласа му беше изчезнала. И повече не я хвана под ръка.
Заслизаха по стълбите смълчани.
„О, защо трябваше да споменавам за сир Робар? — помисли Санса. — Всичко провалих. Сега ми е сърдит.“ Опита се да измисли нещо, с което да поправи грешката си, но всички думи, които й идваха, бяха неподходящи. „Мълчи си, за да не направиш нещата още по-лоши.“