![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Успокой се, дете — заповяда Кралицата на тръните.
— Тя е изплашена, бабо, виж я само. Старата жена повика с ръка Лоената буца.
— Глупчо! Изпей някоя песен. Някоя по-дълга. „Мечокът грозен и девицата красива“ ще стане.
— Ей сега! — отвърна дебелият шут. — Как да не стане! Да ви я изпея ли изправен на главата си, милейди?
— Така по-добре ли ще звучи?
— Не.
— Тогава си стой на краката. Няма защо да ти пада шапката. Доколкото помня, нямаш навик да си миеш косата.
— Както заповяда милейди. — Лоената топка се поклони, оригна се, после се изправи, изпъчи корема си и зарева: — Имало нявга мечок, мечок, мечок! Грозен, кафяв и космат…
— Лейди Олена се наведе към Санса.
— Още когато бях момиче, беше добре известно, че в Червената цитадела и стените имат уши. Е, да си слушат тогава песента, а пък ние да си побъбрим спокойно.
— Но… — започна Санса. — Варис… той знае, той винаги…
— Пей по-силно! — извика Кралицата на тръните на Лоената топка. — Тия мои старчески уши са оглушали. Да ми шепнеш ли си решил, дебел глупчо? За шепнене не плащам. Пей!
— МЕЧОКЪТ! — загърмя плътният дълбок глас на грамадния шут и закънтя от таванските греди. — О, ХАЙДЕ, МУ КАЗАХА ТЕ, О, ХАЙДЕ НА ПРАЗНИКА С НАС! НА ПРАЗНИК? ОТВЪРНА ИМ ТОЙ, НО КАК? ТА АЗ СЪМ МЕЧОК, ГРОЗЕН, КАФЯВ И КОСМАТ!
Старата дама се усмихна.
— В Планинския рай си имаме много паяци между цветята. Докато се държат настрана, ги оставяме да си плетат паяжините, но окажат ли се под краката ни, ги стъпваме. — Тя потупа Санса по ръката. — Хайде, чедо, кажи ми сега истината. Що за човек е този Джофри, който нарича себе си Баратеон, но толкова много прилича на Ланистър?
— И ХВАНАХА ТЕ ПО ПЪТЯ НАТАМ, ЗА ПРАЗНИКА ВЕСЕЛ, ГОЛЯМ, ГОЛЯМ! МОМЧЕТАТА ТРИ И КОЗЕЛЪТ, МЕЧОКЪТ ПОДСКАЧАШЕ С ТЯХ!
Санса имаше чувството, че сърцето й е заседнало в гърлото. Кралицата на тръните беше толкова близо до нея, че усещаше разваления й дъх. Тънките й криви пръсти се впиваха в китката й. От другата й страна Марджери също слушаше. Побиха я тръпки.
— Чудовище — прошепна тя толкова плахо, че едва чу собствения си глас. — Джофри е чудовище. Той излъга за момчето на касапина и накара татко ми да убие вълка ми. Когато ми се ядоса за нещо, кара Кралската гвардия да ме бие. Той е зъл и жесток, милейди, това е. Кралицата също.
Лейди Олена Тирел и внучката й се спогледаха.
— Аха — промълви старицата. — Жалко.
„О богове! — помисли ужасена Санса. — Ако Марджери не се омъжи за него, Джоф ще разбере, че аз съм виновна.“
— Моля ви — изломоти отчаяно тя. — Моля ви, не спирайте венчавката…
— Не се безпокой, лорд Дуй е решил Марджери на всяка цена да стане кралица. А думата на един Тирел струва повече от всичкото злато на Скалата на Кастърли. Така беше поне по мое време. Все пак благодарим ти за истината, чедо.
— …ПОДСКАЧАШЕ ТОЙ ХОП-ХОП, ХОП-ХОП, ОТТУК ЧАК ДОТАМ, ДОТАМ, ДО ПРАЗНИКА ВЕСЕЛ, ГОЛЯМ, ГОЛЯМ! — Лоената топка подскачаше, ревеше и тупаше с крак.
— Санса, би ли искала да ни погостуваш в Планински рай? — Когато Марджери Тирел се усмихнеше, много заприличваше на брат си Лорас. — Точно сега всички есенни цветя са разцъфнали, има малки зелени горички и шадравани, сенчести дворове и мраморни колонади. Милорд баща ми винаги държи в двора певци, с много по-сладки гласове от Лоения, а също свирачи на флейта, цигулари и арфисти. Имаме най-добрите коне и ладии за развлечения, с които плаваме по Мандър. Ти обичаш ли да ловуваш със сокол, Санса?
— Малко — призна тя.
— О, СЛАДКА БЕ ТЯ КАТО ЧИСТА РОСА! ДЕВИЦАТА С РУСА КОСА КАТО МЕД!
— Ще обикнеш Планински рай също като мен, знам го. — Марджери прибра едно паднало на лицето на Санса кичурче. — Щом го видиш, няма да ти се иска да го напуснеш. А може пък и да не ти се наложи.
— КОСА, АХ, КОСА, ДЕВИЦАТА С РУСА КОСА КАТО МЕД!
— Шшшт, чедо! — скара й се Кралицата на тръните. — Та Санса дори не ни е казала дали иска да ни гостува.
— О, само да можех! — каза Санса. Планински рай й звучеше като онова приказно място, за което винаги беше мечтала, също като онзи красив и вълшебен двор, който някога се бе надявала, че ще намери в Кралски чертог.
— …И ДУШЕШЕ ТОЙ ВЪВ ЛЕТНИЯ ЗНОЙ. МЕЧОКЪТ! МЕЧОКЪТ! ГРОЗЕН, КАФЯВ И КОСМАТ.
— Но кралицата — продължи Санса — няма да ми позволи да зами — на…
— Ще позволи, ще позволи. Без Планински рай Ланистърите не могат да се надяват, че ще задържат Джофри на трона. Ако моят тъп син я помоли, тя няма да има никакъв избор, освен да изпълни молбата му.
— А той? — попита с разтуптяно сърце Санса. — Той ще я помоли ли?