Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Вижда се, че сте много талантлив човек, господин Торнтън — каза искрено Шимейн. — Не зная нищо за правенето на кораби, но мога да разбера кога пред очите ми има красиви мебели. Ако вещите в дома ви са вярно свидетелство за качеството на мебелите, които правите за хората в околността, то вашите умения със сигурност ще липсват на клиентите ви, когато решите напълно да се откажете от дърводелството.
Той вдигна глава с почти незабележима усмивка и се ослуша. Лекото потропване на дъждовните капки по покрива му подсказа, че бурята е започнала да отшумява.
— Изглежда бурята утихва. По-добре да тръгвам, докато ще е възможно. Може да подхване отново.
— Но къде да се изкъпя? — попита Шимейн. Не й беше много ясно как се приготвя вана. В дома на баща й за това се грижеше прислугата.
— На огъня вече се топли вода, а навън, при далечния край на задната веранда има кладенец, от който можеш да си извадиш още вода, ако ти потрябва. В килера ще намериш едно малко корито. Засега то стига, за да се къпете ти и момчето и да переш вътре. В някой от следващите дни, когато имам малко време, възнамерявам да превърна килера в баня, но дотогава ще трябва да се справяме с каквото има. Когато времето ми позволява, аз се къпя в потока, който тече през залива. Може би си го забелязала отпред, близо до пътеката, която води нагоре към къщата. За една жена потокът едва ли би бил удобно място за къпане, като се има предвид, че дърветата наоколо не предлагат почти никакво прикритие, но ако все пак решиш да го използваш, моите работници и аз със сигурност бихме се радвали на гледката.
— Благодаря, ще се къпя вътре — отговори бързо Шимейн с пламнали бузи.
В ъгълчетата на устните му отново се мярна някакво подобие на усмивка.
— Обикновено Хана обича да пооставам малко на гости, така че ще разполагаш с достатъчно време да се изкъпеш и да се облечеш, докато ме няма. А освен това зависи и какво ще бъде времето. — Той я погледна въпросително. — Страхуваш ли се да останеш тук сама?
За разлика от него, Шимейн не изпитваше никакви затруднения да се усмихва.
— Струва ми се, че тази вечер с удоволствие ще остана сама. Както сигурно се досещате, на борда на „Гордостта на Лондон“ възможностите за усамотение бяха силно ограничени.
— Можеш да залостиш входната врата, щом изляза — информира я Гейдж. — Всъщност, съветвам те да го направиш. Може някой непознат да съзре къщата и дойде да търси храна или скъпоценности, а да те намери сама тук. Не ми се ще да те откраднат от мен преди още дори да съм видял лицето ти измито. — Отново нещо като усмивка. — Когато се върна, ще почукам три пъти. Това ще бъде знак, че е безопасно да отвориш вратата. В противен случай не се показвай даже на прозореца. До края на тази седмица ще се опитам да те науча да стреляш с мускет. Не излизам много често, но когато се случи, ще се чувстваш по-сигурна, ако знаеш как да си служиш с него. Не се знае кога може да се появи някоя мечка или дива котка…
— Или индианец — вмъкна тя, защото по време на пътуването беше слушала какви ли не истории за жестокостта на местните жители.
— Да, или индианец — кимна Гейдж. — Но те, общо взето, се изтеглиха в планините и долините на запад. Тук стана прекалено тясно за тях с всички тези англичани, германци, шотландци и ирландци, които постоянно прииждат и се заселват в околността.
Шимейн го последва до вратата. Чудеше се дали е нужно да му казва за Джейкъб Потс и заплахите му толкова скоро. В крайна сметка се отказа. Откакто я бе купил, господарят й изглеждаше някак неспокоен, а и не искаше да му дава повод да я върне обратно. В по-подходящо време реши тя, когато това няма да го разтревожи прекалено много.
Гейдж спря до вратата и посочи високия кухненски шкаф близо до огнището.
— Там има хляб и сирене, ако огладнееш преди да се върна. Хана обикновено ми приготвя пакет с храна за в къщи, защото знае, че двамата с Андрю сме сами. Така че поне тази вечер ще се нахраниш добре. За утре не гарантирам.