Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Сам ли сте направил къщата и всички тези неща? — попита Шимейн, като се обърна слисано към господаря си.
— Да, скоро след като пристигнах направих малка къща за себе си, но когато се ожених за Виктория, я разширих и започнах да правя мебелите. — Очите му обходиха стаята, докосвайки познатите ъгли и кътчета. — Съпругата ми бе тази, която превърна това място в наш дом. Беше много сръчна с иглата. — Той посочи канапето и столовете. — Накара ме да разменя една маса срещу това каре с един шотландец. След като прикрепих краката и облегалките към рамките, тя натъпка мебелите с конски косми, покри ги с брезент, а после с вълнения плат.
— Сигурно ужасно ви липсва — промълви Шимейн, доловила в гласа му странна нотка.
— Да, много често мисля за нея — призна той, като върна кърпата на закачалката до входната врата. — Обаче ако слезеш в градчето, ще чуеш съвсем други приказки. Алма Петикоум и хората като нея смятат, че не съм способен да обичам никого и нищо друго, освен кораба, който строя.
— Не мисля, че бих могла да имам голямо доверие на онова, което казва госпожа Петикоум — заяви чистосърдечно Шимейн. Вече беше решила, че едва ли си заслужава да познава тази жена, а още по-малко — да се вслушва в гумите й. — Щом сте направил всички тези мебели за съпругата си, аз поне вярвам, че сте я обичал много.
Единственият отговор на Гейдж беше една кратка усмивка, която бързо се стопи. После той отиде до огнището, разбърка нажежените въглени и постави няколко цепеници върху тях.
Докато господарят й слагаше дърва в огъня, Шимейн осъзна, че в къщата няма никой друг.
— Но къде е синът ви?
Гейдж окачи голям чайник с вода над разгарящите се пламъци, обърна се към нея и небрежно махна в западна посока.
— Оставих го при една съседка, която живее нагоре по реката. Ако Хана Фийлдс нямаше съпруг и седем деца, с удоволствие щях да наема нея да готви и чисти тук. Но, разбира се, исках и бавачка, от която синът ми да може да научи неща, излизащи извън способностите на Хана. Инак тя е добра и много трудолюбива жена, а Андрю винаги се радва на възможността да си поиграе с Малкълм и Дънкан — двамата й най-малки сина. Сигурен съм, че щом се запознаеш с нея, ще се увериш, че е много мила и не се занимава с клюки и други подобни неща.
— Би било чудесно да намеря жена, готова да ме научи какви са задълженията на една прислужница, но предполагам, че щом има толкова голямо семейство, госпожа Фийлдс няма да разполага с много време — каза Шимейн с колеблива усмивка.
Въпреки че се опитваше да гледа на неуменията на момичето като на нещо, с което ще се справи лесно, Гейдж не можеше да пренебрегне простия факт, че мъж, който работи усилно по цял ден, прегладнява извънредно много за добра храна, дори в присъствието на такава хубава жена.
— Веднага щом бурята поутихне, ще отида да доведа Андрю. Ще попитам Хана дали може да намине в близките дни и да ти покаже някои неща, свързани с готвенето. Тя вероятно много ще иска да те посети. Другите й синове вече поотраснаха и се налага да помагат на баща си. Семейство Фийлдс имат и две дъщери на около дванадесет и петнадесет години, но те се интересуват повече от съседските момчета, отколкото от женската работа. Предпочитат да си стоят у дома в очакване някой да се отбие. — На устните му трепна лека усмивка. — Баща им обаче ги следи зорко и като знам размера на пушката му, мога да си представя как би обезкуражил всеки момък, който се осмели да ги посети неочаквано.
Шимейн се усмихна.
— Позволявате ли ми да разгледам къщата, докато ви няма?
— Да, но по-добре използвай това, че си сама, за да се изкъпеш и облечеш. В раклата в спалнята има дрехи, които могат да се преправят, за да ти станат. Сега ще ти ги донеса.
Любопитна да види какво ще й даде да облече, Шимейн го последва в спалнята и откри, че тя е просторна и уютно мебелирана с обширно балдахиново легло, скрин с множество чекмеджета, гардероб и други красиви предмети. На пода до леглото беше постлана голяма меча кожа.
В единия край стаята бе преградена, за да се образува малка спалня за сина на господаря й. Между двете стаи нямаше врата, а само широк портал, където вместо завеса беше окачено парче брезент, но очевидно то се използваше рядко, защото гънките, които се бяха образували по него с времето, бяха станали съвсем корави. В детската стая имаше люлеещ се стол, ракла, бебешко кошче и легло на колелца. И тук всичко бе изработено с много майсторство и усет за красотата.