Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Гейдж повдигна извития капак на раклата, която стоеше до балдахиновото легло в голямата стая и посочи с ръка съдържанието й.
— Тези неща бяха на жена ми. Тя беше висока и слаба, с дълги и тънки крайници, така че сигурно ще се наложи да скъсиш роклите и да натъпчеш парцали при пръстите на обувките, докато събера пари да ти купя чифт по мярка, но иначе можеш да използваш всичко, което ти хареса.
Шимейн бе поразена от щедростта му.
— Ще ми позволите да нося дрехите на съпругата ви?
Не беше нужно Гейдж да се пита колко дълбоко е успял да я изуми. Всичко беше изписано на мръсното й лице.
— По-добре тях, отколкото дрипите, с които си облечена — отговори той лаконично.
Тя побърза отново придърпа скъсания ръкав върху рамото си. Бузите й се бяха покрили с гъста руменина.
— Вашето великодушие ме смайва, господин Торнтън. Мислех, че не бихте желал една непозната да носи нещо, което някога е принадлежало на съпругата ви.
— Дрехите ще послужат по-добре на теб, отколкото на моите спомени — отговори кратко той. — А точно в настоящия момент трудно бих си позволил да ти купя плат за собствена рокля. Платих за теб повече, отколкото възнамерявах, и сега трябва да си възстановя средствата, за да мога да набавя материали за кораба.
— Не че съм неблагодарна, господин Торнтън — побърза да го увери Шимейн. — Просто не очаквах да получа нещо повече от малко храна и някакъв подслон.
— В тези две стаи спим аз и Андрю. Ти можеш да използваш за спалня таванското помещение. — Гейдж й кимна да го последва, прекоси обратно салона, мина през най-близката до кухнята врата и влезе в коридора, който водеше към задната веранда. Вдясно до стената имаше голяма чертожна маса, а над нея — висок, тесен шкаф. Вляво беше стълбището, водещо към тавана.
Той й посочи с ръка стълбите и я покани да мине пред него, загледан в плавните й движения. В това момиче имаше грация и изящество, които дори парцаливите дрехи не можеха да скрият. Когато стигна до горния етаж, Шимейн се спря безмълвно до тясното легло, огледа оскъдната мебелировка и малката камина, завършваща с комин, а после отиде до парапета и погледна надолу към всекидневната. Върна се до леглото и замислено прокара пръсти по повърхността на грубо скованата маса, която стоеше до него.
— Знам, че тук, горе не е много удобно — обади се Гейдж, — но това е най-доброто, което мога да ти предложа, за да си в отделна стая. По-късно следобед ще опъна въже над парапета и ще окача на него брезент, за да ти осигуря уединение.
— Това е много повече, отколкото съм очаквала, господин Торнтън. — Развълнувана от добротата му, Шимейн се опита да не дава външна изява на чувствата си, но те се промъкнаха в гласа й против волята й: — В сравнение с дупката, която делях с другите жени на кораба, тази стаичка изглежда луксозна и разкошна. Хубаво е човек да знае, че ако желае уединение, може да го намери и в нещо по-добро от карцер.
Изненадан от трепета в гласа й, той я погледна по-отблизо и забеляза блясъка на сълзите в бистрите й очи, но тя смутено отстъпи назад, без да каже и дума. За да не я смущава още повече, Гейдж се обърна и заслиза към долния коридор.
— Ето тук започнах да правя мебели — обясни той, след като прислужницата му се присъедини към него. — Първо направих шкаф за антикварни вещи за една богата възрастна жена, която ме увери, че ако го хареса, след като го завърша, ще го купи. Оттогава насам съм изпълнил вече няколко нейни поръчки. Сега работя над този бюфет, който също е за нея.
Той посочи с ръка към наклонената повърхност на чертожната маса, където бяха разпръснати няколко скици, изобразяващи новото му произведение в различна степен на завършеност. Очевидно имаше и дарба на художник, защото рисунките бяха не по-малко красиви и прецизни от мебелите, които изработваше.
Шимейн вдигна очи към тесния шкаф, който висеше на стената над писалището. В малките му чекмедженца, прегради и лавици се съдържаше богата колекция от дъски, свити на руло пергаменти и чертежи, вероятно подобни на тези, които лежаха върху масата. Шкафът беше претъпкан с такива и голямото им количество свидетелстваше за усилната работа, която кипеше върху тази чертожна маса.
— Поради многото поръчки, които получавам през последните години, ми се наложи да преместя дърводелската работилница навън. Сега тя е разположена в голямата барака в далечния край на пътеката, която тръгва от задната веранда. Двама от хората ми работят за мен от самото начало. Когато започнаха, те бяха абсолютно начинаещи и не можеха да направят разлика между кленова и дъбова дъска. Дори боравенето с трион беше свръх възможностите им. Не смеех да им се доверя за по-важни задачи. Но с времето и двамата — Рамзи Тейт и Слай Тъкър — напреднаха далеч над очакванията ми. В момента те са сред най-добрите дърводелци в околността. Наскоро започнах да обучавам двама нови чираци — един млад германец и едно момче от Йорктаун, но те все още не са стигнали по-далеч от рязането с трион. Обикновено по това време на деня работя с тях в дърводелската работилница или помагам на стария корабен майстор и на сина му, но този следобед освободих всички, за да могат да се занимаят със собствените си неотложни работи, докато аз отида да разгледам какво е докарал „Гордостта на Лондон“ в Нюпорт Нюз.